⁷ Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.

⁸ Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

⁹ Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

¹⁰ Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

¹¹ Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

¹² В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

¹³ Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

¹⁴ Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

¹⁵ Затова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

¹⁶ От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

¹⁷ Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

¹⁸ Който бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

¹⁹ Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

²⁰ Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.

²¹ И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

²² И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

²³ Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

¹ Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните Си намерения, с вярност и истинност.

² Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

³ Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

⁴ Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците нападне като буря върху стена.

⁵ Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

⁶ И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина дълго стояли на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, дълго стояли на дрождията си, пречистени.

⁷ И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

⁸ Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това.

⁹ И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.

¹⁰ Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.

¹¹ Господ ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира ръце да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

¹² Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще я събори и хвърли на земята, дори в пръстта.

¹ В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

² Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

³ Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

⁴ Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

⁵ Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

⁶ Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

⁷ Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

⁸ Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

⁹ С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята Жителите на света се учат правда.

¹⁰ Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

¹¹ Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

¹² Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

¹³ Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

¹⁴ Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

¹⁵ Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

¹⁶ Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.

¹⁷ Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

¹⁸ Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха пред нас жителите на света.

¹⁹ Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

²⁰ Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

²¹ Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

¹ В оня ден Господ С лютия, и великия, и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.

² В оня ден ще се каже: Прелестно лозе; пейте за него.

³ Аз, Господ, го пазя; Всяка минута ще го поя; Нощем и денем ще го пазя За да го не повреди никой.

⁴ Ярост няма вече в Мене; Дано биха се опълчили против Мене глоговете и тръните му в бой! Щях да мина през сред тях, щях да ги изгоря купно.

⁵ Или нека се хване за силата Ми За да се примири с Мене! Да! нека се примири с Мене.

⁶ В идните поколения Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъфне, И те ще напълнят лицето на света с плод.

⁷ Поразил ли го е както порази ония, които поразиха него? Или убит ли бе както бяха умъртвени убитите от него?

⁸ С мерилка ти му се противиш, когато го отпращаш; Ти го завлече със силния Си вихър в деня на източния вятър.

⁹ За туй, с това ще се очисти беззаконието на Якова, И това ще бъде целият плод от изличването на греха му, Че той ще направи всичките камъни но жертвениците като варовит камък що се стрива на прах, Така щото ашерите и кумирите на слънцето не ще стоят вече прави.

¹⁰ Защото укрепеният град ще запустее, Заселището ще се напусне и ще се остави като пустиня; Там ще пасе телето, и там ще си почива, И ще изпояде клончетата му.

¹¹ Когато клоновете му изсъхнат ще се отчупят; Жените като дойдат ще ги изгорят; Защото са неразумни люде; Затова Творецът им не ще ги пожали, И Създателят им не ще се смили за тях.

¹² В оня ден Господ ще отърси плода Си, От стремителния Ефрат {Еврейски: Стремителната река.} до египетския поток; И вие ще се съберете един по един, о чада на Израиля.

¹³ И в оня ден ще затръби голяма тръба; И загиващите в Асирийската земя И изгонените, които са в Египетската земя, Ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим.

¹ Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!

² Ето, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще ги хвърли с ръката си на земята.

³ Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;

⁴ И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.

⁵ В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,

⁶ И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата му,

⁷ Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,

⁸ Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, Така щото няма чисто място.

⁹ Кого, казваш ти, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?

¹⁰ Защото дава заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.

¹¹ Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде

¹² Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви; Но те не искаха да слушат.

¹³ Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

¹⁴ Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.

¹⁵ Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, Щото, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -

¹⁶ Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.

¹⁷ Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.

¹⁸ Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.

¹⁹ Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха за нея да чуе някой, ще се изплаши.

²⁰ Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.

²¹ Защото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,

²² Сега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, Че ще се извърши погубление, и то предрешено, по цялата страна.