¹⁹ И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.

²⁰ Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми я отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа.

²¹ И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.

²² Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.

²³ Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си.

²⁴ Сега, прочее, заклевам се в живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.

²⁵ И тъй, цар Соломон прати да изпълни заповедта му Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.

²⁶ А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.

²⁷ Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

²⁸ И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

²⁹ И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го.

³⁰ И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде.

³¹ А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.

³² Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.

³³ Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.

³⁴ Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята.

³⁵ И вместо него царят постави свещеника Садока.

³⁶ Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;

³⁷ защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

³⁸ И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.

³⁹ А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.

⁴⁰ Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет.

⁴¹ И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

⁴² Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?

⁴³ Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?

⁴⁴ Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

⁴⁵ а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.

⁴⁶ Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.

¹ А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и на стената около Ерусалим.

² Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.

³ И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

⁴ И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

⁵ А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

⁶ А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

⁷ И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.}.

⁸ И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

⁹ Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

¹⁰ И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

¹¹ И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,

¹² ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

¹³ А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

¹⁴ И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

¹⁵ И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

¹⁶ Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.

¹⁷ И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.

¹⁸ И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

¹⁹ И през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала.

²⁰ А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

²¹ И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

²² А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

²³ Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

²⁴ И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

²⁵ И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

²⁶ Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

²⁷ Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тя е майка му.

²⁸ И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.

¹ Цар Соломон, прочее, царуваше над целия Израил;

² и ето началниците, които той имаше: Азария, Садоковия син, свещеник;

³ Елиореф и Ахия, синовете на Сиса, секретари; Иосафат, Ахилудовия син, летописец;

⁴ Ванаия, Иодаевия син, над войската; Садок и Авиатар, свещеници;

⁵ Азария, Натановия син, над надзирателите на храната; Завуд, Натановия син, главен чиновник и приятел на царя;

⁶ Ахисар домоуправител; а Адонирам, Авдовия син, над набора.

⁷ А Соломон имаше из целия Израил дванадесет надзиратели; които доставяха храните за царя и за дома му; всеки доставяше за един месец в годината.

⁸ И ето имената им: Оровия син, надзирател в Ефремовата гора;

⁹ Декеровият син, в Макас-Саавим, Ветсемес и Елон-Ветанан.

¹⁰ Еседовият син, в Арувот; под него бе Сохо и цялата страна Ефер;

¹¹ Авинадавовият син, в целия Нафат-дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафата;

¹² Ваана Ахилудовият син, в Таанах и Магедон, и в целия Ветсан, който е при Церетан под Езраел, от Ветсан до Авел-меола до отвъд Иокмеам;

¹³ Геверовият син, в Рамот-галаад; той имаше градовете на Яира Манасиевия син, които са в Галаад; той имаше и областта Аргов, която е във Васан, - шестдесет големи градове със стени и медни лостове;

¹⁴ Ахинадав Идовият син, в Маханаим;

¹⁵ Ахимаас, в Нефталим; и той взе за жена Соломоновата дъщеря Васемата;

¹⁶ Ваана, Хусевият син, в Асир и в Алот;

¹⁷ Иосафат, Фаруевият син, в Исахар;

¹⁸ Семей, Илаевият син, във Вениамин;

¹⁹ и Гевер, Уриевият син, в галаадската земя, в земята на аморейския цар Сион и на васанския цар Ог; и в тая земя той бе единственият надзирател.