¹ А след Авимелеха издигна се да избави Израиля един Исахаров мъж Тола, син на Фуя, син на Додо; и той живееше в Самир у Ефремовата хълмиста земя.

² И като съди Израиля двадесет и три години, умря, и бе погребан в Самир.

³ А подир него се издигна галаадецът Яир, който съди Израиля двадесет и две години.

⁴ Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадска земя, които и до днес се наричат Яирови паланки.

⁵ И Яир умря и бе погребан в Камон.

⁶ И израилтяните пак сториха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и оставиха Господа и не служиха Нему.

⁷ Затова гневът на Господа пламна против Израиля и Той ги предаде в ръцете на филистимците и в ръцете на амонците.

⁸ От тая година те измъчваха и притесняваха израилтяните осемнадесет години, всичките израилтяни, които бяха оттатък Иордан в земята на аморейците, която е в Галаад.

⁹ При това, амонците преминаха Иордан, за да воюват против Юда, против Вениамина и против Ефремовия дом; така че Израил се намираше в крайно утеснение.

¹⁰ Тогава израилтяните извикаха към Господа, като казваха: Съгрешихме Ти, защото оставихме нашия Бог та служихме на ваалимите.

¹¹ А Господ каза на израилтяните: Не избавих ли ви от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?

¹² Също и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха, и извикахте към Мене, Аз ви избавих от ръката им.

¹³ А въпреки това, вие Ме оставихте та служихте на други богове; за туй няма да ви избавям вече.

¹⁴ Идете, викайте към боговете, които сте си избрали; те нека ви избавят във време на утеснението ви.

¹⁵ А израилтяните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес, молим Ти се.

¹⁶ И те отмахнаха отсред себе си чуждите богове та служиха на Господа; и Неговата душа се смили за окаянието на Израиля.

¹⁷ Тогава амонците се събраха та разположиха стан в Галаад. Събраха се израилтяните та разположиха стан в Масфа.

¹⁸ И людете и галаадските началници си рекоха едни на други: Който започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всичките галаадски жители.

¹ И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

² И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

³ Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.

⁴ А след известно време амонците воюваха против Израиля.

⁵ И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,

⁶ като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.

⁷ А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?

⁸ И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.

⁹ И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

¹⁰ И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.

¹¹ Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.

¹² Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

¹³ И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия земи по мирен начин.

¹⁴ Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:

¹⁵ Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

¹⁶ но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

¹⁷ тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.

¹⁸ Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

¹⁹ След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.

²⁰ Но Сион не се довери на Израиля та да го пусне да мине през пределите му; а напротив Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.

²¹ И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.

²² Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.

²³ И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земите им?

²⁴ Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.

²⁵ И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?

²⁶ Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?

²⁷ Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.

²⁸ Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

²⁹ Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.

³⁰ И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

³¹ тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.

³² И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;

³³ та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.

³⁴ Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.

³⁵ И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, и не мога да отстъпя.

³⁶ А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.

³⁷ Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.

³⁸ И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.

³⁹ И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,

⁴⁰ да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.

¹ Тогава Ефремовите мъже се събраха и, като преминаха към север, рекоха на Ефтая: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние ще изгорим къщата ти с огън, и тебе в нея.

² А Ефтай им рече: Аз и людете ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от ръката им.

³ И като видях, че не ме избавихте, турих в опасност живота си, като отидох против амонците; и Господ ги предаде в ръката ми. И сега защо сте дошли при мене днес да се биете против мене?

⁴ Тогава Ефтай събра всичките галаадски мъже, та се би против Ефрема; и галаадските мъже поразиха ефремците, защото тия рекоха: Бежанци от Ефрема сте вие, галаадци, живеещи между ефремците и манасийците!

⁵ Галаадците взеха бродовете на Иордан към Ефремовата земя; и когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина, тогава галаадските мъже му казваха: Ти ефремец ли си?

⁶ Ако речеше: Не съм, тогава му думаха: Речи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе право. Тогава го хващаха, та го заколваха при бродовете на Иордан. И в онова време паднаха от Ефрема четиридесет и две хиляди души.

⁷ И Ефтай съди Израиля шест години. Тогава Ефтай, галаадецът, умря, и бе погребан в един от галаадските градове.

⁸ А подир него, Ивцан от Витлеем стана съдия в Израиля.

⁹ Той имаше тридесет сина, и тридесет дъщери, които омъжи навън; и взе от вън тридесет дъщери за синовете си. И съди Израиля седем години.

¹⁰ И Ивцан умря, и бе погребан във Витлеем.

¹¹ След него, завулонецът Елон стана съдия в Израиля, и съди Израиля десет години.

¹² И Елон завулонецът умря, и бе погребан в Еалон в Завулоновата земя.

¹³ А след него, Авдон, син на пиратонеца Илела, стана съдия в Израиля.

¹⁴ Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета; и съди Израиля осем години.

¹⁵ И Авдон, син на пиратонеца Илела, умря, и бе погребан в Пиратон в Ефремовата земя, на амаликската хълмиста страна.

¹ И израилтяните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.

² И имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, по име Маное, чиято жена бе бездетна, която не раждаше.

³ И ангел Господен се яви на жената и каза й: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син.

⁴ Затова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто.

⁵ Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението си детето ще бъде Назирей Богу; и той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците.

⁶ Тогава жената отиде та яви на мъжа си, казвайки: Един Божий човек дойде при мене, чието лице беше като лицето на ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах от где е, нито той ми яви името си.

⁷ Но рече ми: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова, да не пиеш вино, нито спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто; защото, от рождението си, до деня на смъртта си, детето ще бъде Назирей Богу.

⁸ Тогава Маное се помоли Господу, казвайки: Моля ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи що да сторим с детето, което ще се роди.

⁹ И Бог послуша Маноевия глас: и ангелът Божи пак дойде при жената, като седеше на нивата; а мъжът й Маное не беше с нея.

¹⁰ И жената се завтече та побърза да яви на мъжа си, като му каза: Ето, яви ми се оня човек, който дойде при мен завчера.

¹¹ Тогава Маное стана та отиде подир жена си, и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си оня човек, който си говорил на тая жена? И той рече: Аз.

¹² И рече Маное: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето, и какво да прави то?

¹³ И ангелът Господен рече на Маноя: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих;

¹⁴ да не яде от нищо, що произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие, и да не яде нищо нечисто; всичко, що й заповядах, нека опази.

¹⁵ Тогава Маное каза на ангела Господен: Моля, нека те задържим, за да ти сготвим яре.

¹⁶ Но ангелът Господен каза на Маноя: И да ме задържиш, няма да ям от хляба ти; и ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го Господу. (Защото Маное не позна, че това беше ангел Господен).

¹⁷ Тогава Маное каза на ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което ти каза?

¹⁸ А ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно.

¹⁹ Тогава Маное взе ярето и хлебния принос та ги принесе Господу на камъка; и, като гледаха Маное и жена му, ангелът постъпваше чудно;

²⁰ защото, когато се издигаше пламъкът от олтара към небето, то и ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара; а Маное и жена му, като гледаха, паднаха с лице на земята.

²¹ Но ангелът Господен беше невидим вече за Маноя и за жена му; и тогава Маное позна, че това беше ангел Господен.

²² И Маное каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога.

²³ А жена му рече: Ако Господ иска да ни умори, не щеше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време.

²⁴ И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна, и Господ го благослови.

²⁵ И Господният Дух почна да го подбужда в Маханедан, между Сарая и Естаол.