¹ А случи се да има там един лош човек на име Севей, Вихриевия син, вениаминец; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек!

² И тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим.

³ И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

⁴ Тогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и тогава ти да се явиш тук.

⁵ И тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил.

⁶ Затова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни.

⁷ Излязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим за да преследват Савея Вихриевия син.

⁸ Когато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той към него, мечът падна.

⁹ И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка за да го целуне.

¹⁰ А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така Иоав го удари с него в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей продължаваха да преследват Савея Вихриевия син.

¹¹ А един от Иоавовите момци застана при Амаса и казваше: Който благоприятствува на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава.

¹² А Амаса лежеше овалян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всички люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.

¹³ И като беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава за да преследват Савея Вихриевия син.

¹⁴ А Савей мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно та го последваха.

¹⁵ Тогава дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и издигнаха могила против града, като я поставиха срещу вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената със стеноломи за да я съборят.

¹⁶ Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.

¹⁷ И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.

¹⁸ И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат работата.

¹⁹ Аз съм от мирните и верните в Израиля; ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господното наследство?

²⁰ А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!

²¹ Работата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида; предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.

²² Тогава жената отиде при всичките люде та им говори с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърлиха на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и людете се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим.

²³ И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Венаия Иодаевият син, над херетците и над фелетците.

²⁴ Адорам беше над данъка; Иосафат Ахилудовият син, летописец;

²⁵ Сева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници;

²⁶ също и яирецът Ирас беше първенец при Давида.

¹ В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

² Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

³ Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

⁴ А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

⁵ И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

⁶ от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

⁷ Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

⁸ Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

⁹ та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

¹⁰ Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

¹¹ И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

¹² Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

¹³ и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

¹⁴ И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

¹⁵ А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха та се биха против филистимците; и умори се Давид.

¹⁶ А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикли, и който беше опасан с нов меч, се надяваше да убие Давида.

¹⁷ Ависей обаче, Саруиният син, му помогна та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля.

¹⁸ След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.

¹⁹ И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

²⁰ Настана пак война в Гет гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той бе се родил на исполина.

²¹ а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

²² Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.

¹ Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

² и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

³ Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

⁴ Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

⁵ Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

⁶ Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

⁷ В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.

⁸ Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

⁹ Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

¹⁰ Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

¹¹ Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

¹² Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

¹³ От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

¹⁴ Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

¹⁵ И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

¹⁶ Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

¹⁷ Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

¹⁸ Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

¹⁹ Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

²⁰ И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

²¹ Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

²² Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

²³ Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

²⁴ Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.

²⁵ Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

²⁶ Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

²⁷ Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

²⁸ Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

²⁹ Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

³⁰ Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

³¹ Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

³² Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

³³ Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

³⁴ Прави нозете ми като нозете на елените, И поставя ме на високите ми места;