1
Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:
2
Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3
Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,
4
и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;
5
но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
6
А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
7
приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.
8
А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?
9
Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.
10
Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.
11
Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
12
Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.
13
Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
14
Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:
15
Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
16
И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
17
А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
18
Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.
19
И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
20
И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
21
И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22
А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?
23
Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24
Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
25
И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
26
И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.
27
Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!
28
Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.
29
Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.
30
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
31
Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".
32
А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.
33
А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34
Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.
35
Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.
36
Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.
37
И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.
38
Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.
39
И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
40
Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?
41
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.
42
Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.
43
И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
44
И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
45
Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
46
Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.
47
И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
48
А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49
И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.
50
А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.
51
И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.
52
Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.
53
Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?
54
Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?
55
В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.
56
Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
57
А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.
58
А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.
59
А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;
60
обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:
61
Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.
62
Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
63
Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?
64
Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
65
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
66
А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.
67
Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:
68
Познай ни, Христе, кой Те удари.
69
А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.
70
А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.
71
И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.
72
И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
73
След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
74
Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.
75
И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.
