Небе и Ад #3

От Емануел Сведенборг

Проучете този пасаж

  
/ 603  
  

3. Онези от Църквата, които отричат Господ, признавай­ки само Отца, и са се утвърдили в тази вяра, остават из­вън Небето, където се почита само Господ; понеже не им се дава никакво небесно излияние 1 , те постепенно се лишават от способност да мислят истината за каквото и да било; стават подобни на немите, или говорят безу­мия, или се спъват, ходейки, а ръцете им виснат и тре­перят, сякаш лишени от сили в ставите. Онези, които отричат Божественото в Господа и признават в Него само човешкото, като например социнианците, също са извън небето и се движат напред, малко надясно, спускат се в дълбините и по такъв начин са отделени от другите християни. Някои казват, че вярват в невидима Божественост, наричана Същество на Вселената, от която всичко придобива съществуване, и отхвърлят така всяка вяра в Господ; те не вярват в Бог - за тях невидимото Божествено е също като природата в нейните първоначала, сред които не попадат вярата и любовта, нито мисълта. Те са захвърлени сред онези, които се на­ричат натуралисти. Друго е с онези, които са родени из­вън Църквата и се наричат езичници; за тях обаче ще го­ворим по — нататък.

Бележки под линия:

1. „Излияние" (influxus) е основно понятие за Сведенборг. Истината и способността да се установява истината се изливат от Господа през небесата към човешкия разсъдък. - Б. р.

  
/ 603