8. На Небето всеки знае, вярва и даже усеща, че сам той нито желае, нито върши благо, че сам той нито мисли истината, нито вярва в нея, а това идва от Божественото, от Господа, че благото и истинното не са такива сами по себе си, понеже в тях няма живот от Божественото. Ангелите от вътрешните небеса ясно съзнават и чувстват въздействието на Господ и колкото повече го приемат, толкова повече се виждат като част от небесата, защото напълно са погълнати от любовта и вярата, от светлината на мъдростта и знанието и от небесна радост; понеже всичко гореспоменато произтича от Божествеността на Господ, която съдържа ангелското небе, следва, че Божествеността на Господ създава Небето, а не ангелите поради някакво тяхно качество. Ето защо в Словото Божие Небето е наречено Дом Господен и Негов Престол, а онези, които го обитават, се наричат живеещи в Господа. По-нататък ще се каже как Божествеността произтича от Господ и изпълва небесата.
