Историята на пророк Йона е вплетена в международен конфликт от VIII в. пр. Един бърз поглед към новините от деня или към най-новата история ни напомня, че международните конфликти са все още много актуални. Но макар конфликтът между Израил и Асирийската империя да съставлява фона на историята за Йона, ключовите уроци на историята са лични; те са уроци за Йона. И, както и в останалата част на Библията, те са лично за нас, дори и хиляди години по-късно.
Когато Господ призовава Йона да отиде в град Ниневия, той е столица на Асирийската империя, главната сила в тази част на света през VIII в. пр. Йона не желае да отиде в Ниневия поне отчасти защото Асирийската империя е страшен враг на Израил, който често заплашва и воюва срещу Израил и Юда (и който в крайна сметка ще унищожи Северното царство и ще обсади Йерусалим).
Както се разказва в книгата на Йона, Господ казва на Йона да отиде в Ниневия, за да призове народа ѝ към покаяние. Първоначалното нежелание на Йона води до бягството му и до срещата му с голяма риба (вж. Йон 1). Йона най-накрая отива в Ниневия, след като Господ го призовава отново (вж. Йон 3:1-3) и проповядва там. За негов ужас асирийците се отзовават на призива му и се покайват! В резултат на това Господ не унищожава Ниневия (вж. Йон 3:10).
Йона не е доволен, че враговете на Израел, които са свръхсилни, ще бъдат пощадени. Наистина, "той беше много ядосан" (Йон 4:1) толкова ядосан, че искаше да умре (Йон 4:3). Господ не изпълни молбата му да умре. Той просто зададе въпрос: "Трябва ли да се гневиш толкова?" (Йон 4:4).
В отговор Йона лагерува извън Ниневия, може би с надеждата, че столицата на враговете на Израел все пак ще бъде разрушена. Но когато Господ осигурява едно растение за сянка, което умира, гневът на Йона се разпалва отново и той иска да умре за втори път. Господ просто отново попитал дали Йона трябва да се гневи толкова много. Отговорът на Йона бил, че да, той трябва да се гневи "дори до смърт" (Йон 4:9).
Книгата на Йона завършва с въпроса на Господ дали Йона трябва да се разстрои, че Господ е проявил милост към толкова много хора (Йон 4:10-11), подчертава силата на горчивината и гнева към онези, които смятаме, че не са част от нашата група, в политическо или социално отношение. Постъпваме ли някога като Йона? Разстройваме ли се, ако нещо добро се случи на нашите опоненти?
Вероятно си струва да се замислим за източника на гнева. Небе и Ад 562 предполага, че "презрението към другите, завистта, враждебността към всеки, който не е на тяхна страна, и последвалата я враждебност, различните видове омраза, отмъстителността, хитростта, измамата, бездушието и жестокостта" - всички те водят началото си от фокусирането върху себелюбието. Словото често нарича тази любов "примка" или "капан", който злите духове използват, за да уловят хората и да ги привлекат като членове на "екипажа на дявола" (вж. Arcana Coelestia 9348:6).
Този пасаж продължава, като заявява, че самолюбието е източник на всички злини и от него "се ражда презрението към другите в сравнение със себе си, след това подигравката и очернянето им, последвано от враждебност, ако те не са съгласни със себе си, и накрая от насладата, която върви с омразата, отмъщението и така с безчовечността, наистина с варварството" (Arcana Coelestia 9348:7).
Прогресът от пренебрежение през подигравка, враждебност, омраза и чак до варварство е тревожен. Капанът е заложен и чака следващата си жертва. Образът на примамката прави повторния въпрос на Господ към Йона още по-убедителен: "Трябва ли да се гневиш толкова?"
