⁴³ А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

⁴⁴ Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

⁴⁵ Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

⁴⁶ Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

⁴⁷ Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}.

⁴⁸ И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад

⁴⁹ и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

⁵⁰ Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

⁵¹ Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе,

⁵² тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

⁵³ Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

⁵⁴ Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

⁵⁵ И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

¹ Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

² А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

³ И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

⁴ и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

⁵ придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

⁶ А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

⁷ А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

⁸ Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

⁹ Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

¹⁰ не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

¹¹ Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

¹² А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

¹³ Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

¹⁴ двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

¹⁵ тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

¹⁶ и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

¹⁷ На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

¹⁸ Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

¹⁹ Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

²⁰ и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

²¹ И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

²² А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

²³ Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

²⁴ А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

²⁵ който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

²⁶ Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

²⁷ А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

²⁸ А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

²⁹ А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

³⁰ И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

³¹ Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

³² Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

¹ След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

² Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

³ А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

⁴ И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

⁵ И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.

⁶ Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

⁷ Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

⁸ Тогава рече Исав: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

⁹ А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

¹⁰ Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

¹¹ Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

¹² Тогава рече Исав: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

¹³ Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

¹⁴ Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

¹⁵ А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.

¹⁶ И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

¹⁷ А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, или кошари.}.

¹⁸ И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

¹⁹ И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

²⁰ Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.

¹ А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

² А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

³ И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

⁴ И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

⁵ А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

⁶ Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

⁷ А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

⁸ И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

⁹ И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

¹⁰ Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

¹¹ Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

¹² Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

¹³ А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

¹⁴ Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

¹⁵ Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

¹⁶ тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

¹⁷ Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

¹⁸ И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

¹⁹ Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

²⁰ Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

²¹ Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

²² Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

²³ Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

²⁴ Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

²⁵ А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

²⁶ Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

²⁷ Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

²⁸ Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

²⁹ и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

³⁰ Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

³¹ А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?