²² Ванаия, Иодаевият син, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, - той уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;

²³ при това, той уби египтянина, мъж с голям ръст, пет лакътя висок; в ръката на египтянина имаше копие като кросно на тъкач; а Ванаия слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.

²⁴ Тия неща стори Ванаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.

²⁵ Ето, той стана по-славен от тридесетте, но не стигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.

²⁶ А {В 2 Цар. 23:24-33 някои от имената, които следват, се пишат различно.} силните мъже между войските бяха: Асаил, Иоавовият брат, Елханан, син на Додо от Витлеем,

²⁷ Самот арорецът, Хелис фелонецът,

²⁸ Ирас, син на текоеца Екис, Авезер анатонецът,

²⁹ Сивехай хустанецът, Илай ахохиецът,

³⁰ Маарай нетофатецът, Хелед, син на нетофатеца Ваана,

³¹ Итай, син на Риваия от Гавая, която принадлежеше на Вениаминовите потомци, Ванаия пиратонецът,

³² Урай от долините Гаас, Авиил арватецът,

³³ Азмавет варумецът, Елиава саалвонецът,

³⁴ синовете на Асима гизонеца, Ионатан син на арареца Сагий,

³⁵ Ахиам син на арареца Сахар, Елифал Уровият син,

³⁶ Ефер мехиратецът, Ахия фелонецът,

³⁷ Есро кармилецът, Наарай Есвеевият син,

³⁸ Иоил, Натановият брат, Мивар Аргиевият син,

³⁹ Селек амонецът, Нахарай виротецът, оръженосецът на Иоава Саруиния син,

⁴⁰ Ираз иетерецът, Гарив етерецът,

⁴¹ Урия хетеецът, Завад Аалаевият син,

⁴² Адина син на рувимеца Сиза, началник на рувимците, и тридесет души с него,

⁴³ Анан, син на Мааха, Иосафат митнецът,

⁴⁴ Озия астеротецът, Сама и Еиил синове на Хотама ароирецът,

⁴⁵ Един син на Симрия, брат му Иоха тисецът,

⁴⁶ Елиил маавецът, Еривай и Иосавия Елнаамови синове, Етема моавецът,

⁴⁷ Елиил, Овид и Ясиил месоваецът.

¹ И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, за да се крие от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.

² Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина.

³ Началникът беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,

⁴ гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад,

⁵ Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, аруфецът Сафатия,

⁶ Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците;

⁷ и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор.

⁸ И някои от гадците се отделиха та дойдоха при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.

⁹ Те бяха: Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият;

¹⁰ Мисмана, четвъртият; Еремия, петият;

¹¹ Атай, шестият; Елиил, седмият;

¹² Иоанан, осмият; Елзавад, деветият;

¹³ Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият.

¹⁴ Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, между тях, беше над сто войници, а който беше най-горен, беше над хиляда.

¹⁵ Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато реката заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.

¹⁶ Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.

¹⁷ А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако сте дошли за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това.

¹⁸ Тогава дойде дух на Амасая, главния между началниците, и рече: Твои сме, Давиде, и от към твоя страна Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.

¹⁹ И от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.

²⁰ А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Силатай, военачалници на Манасиевите хиляди.

²¹ Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.

²² Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.

²³ И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово:

²⁴ от юдейците шест хиляди и осемстотин щитоносци и копиеносци, въоръжени за бой;

²⁵ от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой;

²⁶ от левийците, четири хиляди и шестстотин души;

²⁷ а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,

²⁸ и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника;

²⁹ а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом;

³⁰ от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом;

³¹ от половината Манасиево племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар;

³² от исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двестате им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед;

³³ от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да ги поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце;

³⁴ от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци;

³⁵ от данците, двадесет и осем хиляди и шестотин мъже, които можеха да се строят за бой;

³⁶ от Асира, четиридесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да я поставят в строй;

³⁷ а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, сто и двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.

³⁸ Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така и всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар.

³⁹ И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях.

⁴⁰ Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, - храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израил.

¹ Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници;

² и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;

³ и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.

⁴ И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.

⁵ Тогава Давид събра целия Израил от египетския поток Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.

⁶ И Давид отиде с целия Израил във Ваала, то ест, в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.

⁷ И като изнесоха Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.

⁸ И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.

⁹ А когато стигнаха до Хидоновото {В 2 Цар. 6:6, Нахоновото.} гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.

¹⁰ И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.

¹¹ И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, както се казва и до днес.

¹² И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?

¹³ Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.

¹⁴ И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.

¹ Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

² И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

³ И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

⁴ И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

⁵ Евар, Елисуа, Елфалет,

⁶ Ногах, Нефег, Явия,

⁷ Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет.

⁸ А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

⁹ И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

¹⁰ Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

¹¹ И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

¹² И филистимците оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

¹³ И филистимците пак нахлуха в долината.

¹⁴ Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

¹⁵ И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

¹⁶ И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

¹⁷ И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

¹ След това Давид си построи и други къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег, и постави шатър за него.

² Тогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му слугуват винаги.

³ И Давид събра целия Израил в Ерусалим за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него.

⁴ Давид събра Аароновите потомци и левитите;

⁵ от Каатовите потомци, началника Уриил и братята му, сто и двадесет души;

⁶ от Мерариевите потомци началника Асаия и братята му, двеста и двадесет души;

⁷ от Гирсоновите потомци, началника Иоил и братята му, сто и тридесет души;

⁸ от Елисафановите потомци, началника Семаия и братята му, двеста души;

⁹ от Хевроновите потомци, началника Елиил и братята му, осемдесет души;

¹⁰ от Озииловите потомци, началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души.

¹¹ И Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асаия, Иоил, Семаия, Емиил и Аминадав, та им рече:

¹² Вие сте началници на бащините домове на левитите; осветете се вие и братята ви за да пренесете ковчега на Господа Израилевия Бог на мястото, което съм приготвил за него.

¹³ Защото, понеже първия път вие не го дигнахте, Господ нашият Бог нанесе поражения върху нас, защото не Го потърсихме според както е заповядано.

¹⁴ И тъй, свещениците и левитите осветиха себе си за да пренесат ковчега на Господа Израилевия Бог.

¹⁵ (Левийците бяха, които носеха Божия ковчег с върлините горе на рамената си, както заповяда Моисей, според Господното слово).

¹⁶ И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певците с музикални инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас.

¹⁷ И така левитите поставиха Емана, Иоилевия син, а от братята му Асафа Варахииния син; а от братята им, Мерариевите потомци, Етана Кисиевия син;

¹⁸ и с тях братята им от втория чин, вратарите Захария, Вена, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Ванаия, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнеия, Овид-едом и Еиил.

¹⁹ Така, певците Еман, Асаф и Етан се определиха да дрънкат с медни кимвали;

²⁰ а Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Маасия и Ванаия с псалтири по Аламот;

²¹ а Мататия, Елифалей, Минеия, Авид-едом, Еиил и Азазия, с арфи по Семинит, за да ръководят пеенето.

²² А Ханания, главен певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже бе изкусен.

²³ А Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега.

²⁴ А свещениците на Севания, Иосафат, Натанаил, Амасий, Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред Божия ковчег; а Овид-едом и Ехия бяха вратари за ковчега.

²⁵ И тъй, Давид и Израилевите старейшини и хилядниците отидоха да дигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-едомовата къща.

²⁶ И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те пожертвуваха седем юнеца и седем овена.

²⁷ И Давид бе облечен с одежда от висон както и всичките левити, които носеха ковчега и певците, и Ханания ръководител на певците; а Давид носеше ленен ефод.

²⁸ Така целият Израил възвеждаше ковчега на Господния завет с възклицание, с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи.

²⁹ А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.