²⁷ Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище.

²⁸ Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.

²⁹ Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея до века.

³⁰ Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът му говори правосъдие.

³¹ Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,

³² Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.

³³ Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.

³⁴ Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.

³⁵ Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;

³⁶ Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.

³⁷ Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек ще има потомство;

³⁸ А престъпниците всички заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.

³⁹ Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.

⁴⁰ И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.

¹ (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

² Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

³ Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

⁴ Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

⁵ Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

⁶ Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.

⁷ Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

⁸ Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.

⁹ Господи, известно е {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

¹⁰ Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

¹¹ Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.

¹² Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

¹³ Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

¹⁴ Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

¹⁵ Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

¹⁶ Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

¹⁷ Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

¹⁸ Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

¹⁹ Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

²⁰ Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

²¹ Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.

²² Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

¹ (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

² Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

³ Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

⁴ Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

⁵ Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

⁶ Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

⁷ И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

⁸ Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

⁹ Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

¹⁰ Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

¹¹ Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

¹² Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришелец, както всичките мои бащи.

¹³ Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.