⁴ Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, Между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

⁵ Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

⁶ Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).

⁷ Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.

⁸ Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

⁹ Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

¹⁰ Защото Твоята милост е велика дори до небесата. И Твоята вярност до облаците.

¹¹ Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

¹ (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

² Не! в сърцето си вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

³ Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

⁴ Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, който затиква ушите си,

⁵ И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

⁶ Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

⁷ Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

⁸ Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; Като пометниче на жена, нека не видят слънцето.

⁹ Преди да усетят котлите ви огъня от тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

¹⁰ Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

¹¹ Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

¹ (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

² Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

³ Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.

⁴ Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.

⁵ Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

⁶ Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.

⁷ Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?

⁸ Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.

⁹ О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.

¹⁰ Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.

¹¹ Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.

¹² Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

¹³ Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села).

¹⁴ Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;

¹⁵ Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта ненаситени.

¹⁶ А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.

¹⁷ О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.

¹ (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

² Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

³ Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

⁴ Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села).

⁵ За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

⁶ Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

⁷ Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

⁸ Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

⁹ Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

¹⁰ Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?

¹¹ Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

¹² Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.