⁸ Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна

⁹ Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).

¹⁰ Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш,

¹¹ Обричайте се и изпълнявайте обреците си на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.

¹² Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.

¹ (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

² В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

³ Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

⁴ Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

⁵ Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

⁶ Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, като казва:

⁷ Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

⁸ Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

⁹ Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

¹⁰ Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

¹¹ Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

¹² И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

¹³ Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

¹⁴ Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

¹⁵ Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

¹⁶ Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

¹⁷ Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

¹⁸ Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

¹⁹ През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

²⁰ Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

¹ (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

² Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

³ Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

⁴ Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

⁵ Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

⁶ За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада,

⁷ За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

⁸ И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

⁹ Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

¹⁰ Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

¹¹ А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

¹² Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

¹³ Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

¹⁴ Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

¹⁵ Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

¹⁶ И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

¹⁷ Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁸ Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

¹⁹ И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

²⁰ Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

²¹ Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

²² Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще ги избави.

²³ При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

²⁴ Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.