¹ Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:

² Рувим, Симеон, Левий и Юда,

³ Исахар, Завулон и Вениамин,

⁴ Дан и Нефталим, Гад и Асир.

⁵ Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.

⁶ И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

⁷ А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.

⁸ Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.

⁹ И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;

¹⁰ елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

¹¹ Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.

¹² Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.

¹³ Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

¹⁴ огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

¹⁵ При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

¹⁶ Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата за раждане.}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

¹⁷ Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

¹⁸ Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?

¹⁹ И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

²⁰ Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.

²¹ И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

²² Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.

¹ В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.

² И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.

³ Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.

⁴ А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.

⁵ И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.

⁶ Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.

⁷ Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?

⁸ И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.

⁹ И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.

¹⁰ А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.

¹¹ А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;

¹² и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.

¹³ Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?

¹⁴ А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.

¹⁵ А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.

¹⁶ А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.

¹⁷ Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.

¹⁸ И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро?

¹⁹ А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.

²⁰ И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.

²¹ И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.

²² И тя роди син; и той го наименува Герсам {Т. е., Пришелец тука.}, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.

²³ Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога.

²⁴ Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.

²⁵ И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.

¹ А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.

² И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.

³ И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря.

⁴ А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме.

⁵ И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

⁶ Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

⁷ И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.

⁸ И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.

⁹ И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.

¹⁰ Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.

¹¹ А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?

¹² Рече му Бог: Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.

¹³ А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа?

¹⁴ И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.

¹⁵ При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.

¹⁶ Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет;

¹⁷ и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед.

¹⁸ И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог.

¹⁹ Но зная аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито даже под силна ръка.

²⁰ А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне.

²¹ И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни;

²² но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.

¹ А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

² Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

³ И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

⁴ Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

⁵ стори това, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

⁶ При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг.

⁷ Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като останалата му плът);

⁸ и продължи Господ: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, поради гласа на второто знамение.

⁹ Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

¹⁰ А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.

¹¹ Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

¹² Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.

¹³ Тогава каза Моисей: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.

¹⁴ И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.

¹⁵ Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.

¹⁶ Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.

¹⁷ И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

¹⁸ Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.

¹⁹ А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.

²⁰ И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

²¹ И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.

²² А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;

²³ и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.

²⁴ А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна Моисея и искаше да го убие.

²⁵ Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.

²⁶ След това Господ се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти ми си кървав младоженец.

²⁷ А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.

²⁸ И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.

²⁹ Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;

³⁰ и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.

³¹ И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

¹ След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

² Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

³ А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

⁴ Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

⁵ Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

⁶ И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

⁷ Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

⁸ Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

⁹ Нека се възлагат още по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.