¹ Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

² Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

³ В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

⁴ Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

⁵ Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

⁶ Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

⁷ Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

⁸ Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

⁹ Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

¹⁰ Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹¹ Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¹² Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¹³ Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹⁴ Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

¹⁵ Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¹⁶ Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¹⁷ Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¹⁸ Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¹⁹ Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

²⁰ Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²¹ Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

²² Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност ще се показват към тия, които измислят добро

²³ От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

²⁴ Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

²⁵ Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цяла измама.

²⁶ В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

²⁷ Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

²⁸ Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

²⁹ Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

³⁰ Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

³¹ Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

³² Нечестивият е смазан във време на бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

³³ В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

³⁴ Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

³⁵ Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

¹ Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

² Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

³ Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

⁴ Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

⁵ Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

⁶ В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.

⁷ Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.

⁸ Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

⁹ Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

¹⁰ Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

¹¹ Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

¹² Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

¹³ Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

¹⁴ Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

¹⁵ За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

¹⁶ По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

¹⁷ По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

¹⁸ Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

¹⁹ Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.

²⁰ Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

²¹ На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

²² Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

²³ От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

²⁴ За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.

²⁵ Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

²⁶ Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

²⁷ Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

²⁸ Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

²⁹ Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

³⁰ Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

³¹ Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

³² Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

³³ Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

¹ Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

² Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

³ Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

⁴ Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

⁵ Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

⁶ С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

⁷ Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

⁸ По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

⁹ Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

¹⁰ Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

¹¹ Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

¹² Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

¹³ Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

¹⁴ Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

¹⁵ В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

¹⁶ Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

¹⁷ Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

¹⁸ Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

¹⁹ По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

²⁰ Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

²¹ Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

²² Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

²³ Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

²⁴ Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

²⁵ Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

²⁶ Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

²⁷ Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

²⁸ Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

²⁹ Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

³⁰ Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

³¹ Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

³² Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

³³ Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.