¹ В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.

² На петия ден от месеца в тая година, която бе петата от пленяването на цар Иоахина,

³ Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.

⁴ Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.

⁵ Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.

⁶ Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.

⁷ Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

⁸ И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха така:

⁹ крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

¹⁰ А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

¹¹ И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,

¹² И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, там вървяха; като вървяха не се обръщаха.

¹³ А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.

¹⁴ И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.

¹⁵ А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

¹⁶ Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.

¹⁷ Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.

¹⁸ А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.

¹⁹ И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

²⁰ Гдето имаше да иде духът, там вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

²¹ Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

²² А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.

²³ А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко същество имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.

²⁴ И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.

²⁵ И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.

²⁶ И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек седящ на него на високо.

²⁷ И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.

²⁸ Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.

¹ И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.

² И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.

³ И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до тоя днешен ден.

⁴ Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.

⁵ И, послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.

⁶ И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.

⁷ И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.

⁸ Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.

⁹ И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга,

¹⁰ И Той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.

¹ И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.

² И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

³ И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.

⁴ И рече ми: Сине човешки, иди отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.

⁵ Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -

⁶ не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.

⁷ Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

⁸ Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.

⁹ Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

¹⁰ Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;

¹¹ и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.

¹² Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена Господната слава от мястото Му!

¹³ И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях, - шум на голямо спускане.

¹⁴ И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господната ръка бе мощна върху мене.

¹⁵ Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.

¹⁶ А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁷ Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

¹⁸ Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

¹⁹ Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

²⁰ Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

²¹ Но ако предупредиш праведника за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.

²² И ръката на Господа биде там върху мене; и Той ми рече: Стани, излез на полето, и там ще ти говоря.

²³ Тогава станах та излязох на полето; и, ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

²⁴ Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на нозете ми, и като ми говори, рече: Иди затвори се в къщата си.

²⁵ И тебе, сине човешки, ето, ще турят на тебе връзки и ще те вържат с тях, тъй щото няма да излезеш между людете.

²⁶ И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

²⁷ Но когато ти говоря ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Иеова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.

¹ И ти, сине, човешки, вземи си тухла, тури я пред себе си, и начертай на нея града Ерусалим.

² И постави обсада против него, съгради укрепления против него, и издигни могили против него; разположи още стан против него, и постави стеноломи против него от всяка страна.

³ Вземи си и желязна плоча, тури я като желязна стена между тебе и града, и насочи лицето си против него, и той ще бъде обсаден; и ти постави обсада против него. Това ще бъде знамение на Израилевия дом.

⁴ Тогава легни на лявата си страна, и положи на нея беззаконието на Израилевия дом; колкото дни лежиш на нея ще носиш беззаконието им.

⁵ Защото Аз определих годините на беззаконието им да ти бъдат съответствено число дни - триста и деветдесет дни, така ще носиш беззаконието на Израилевия дом.

⁶ И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година.

⁷ И насочи лицето си към обсадата на Ерусалим, с гола мишца, и пророкувай против него.

⁸ И, ето, ще туря на тебе връзки, и няма да се обърнеш от едната си страна на другата догдето не навършиш дните, през които ще го обсаждаш.

⁹ Вземи си и пшеница и ечемик, боб и леща, просо и бяло жито, и като ги туриш в един съд направи си от тях хлябове; и колкото дни лежиш на страната си, триста и деветдесет дни, яж от тях.

¹⁰ И храната, която ще ядеш, да бъде с теглилка, двадесет сикли на ден; от време на време да ядеш от тях.

¹¹ Също и вода с мярка да пиеш, по една шеста от ин на ден; от време на време да пиеш.

¹² Да ги ядеш като ечемичени пити, и да ги печеш с човешки нечистотии пред очите им.

¹³ И Господ рече: Така ще ядат израилтяните хляба си омърсен между народите дето ще ги изпъдя.

¹⁴ Тогава аз рекох: Ах! Господи Иеова, ето, душата ми не се е омърсила; понеже от младостта си до сега не съм ял мърша или разкъсано от звяр, нито е влязло някога в устата ми мръсно месо.

¹⁵ Тогава ми рече: Виж, давам ти говежди нечистотии вместо човешки нечистотии; с тях опечи хляба си.

¹⁶ Рече ми още: Сине човешки, ето, Аз ще строша подпорката от хляба в Ерусалим; те ще ядат хляб с теглилка и икономично, и смаяни ще пият вода с мярка.

¹⁷ Това ще направя за да се лишат от хляб и вода, и да се гледат един други смаяни, и да се изнурят в беззаконието си.

¹ И ти, сине човешки, вземи си остър нож, то ест, вземи си бръснарски бръснач; и си обръсни главата и брадата; после вземи си везни та претегли и раздели космите.

² Една трета част изгори в огъня всред града, когато се изпълнят дните на обсадата, и една трета част вземи и я насечи с ножа от всяка страна; и една трета част разпръсни по въздуха, и Аз ще изтегля нож след тях.

³ А от тия вземи няколко и вържи ги в полите си.

⁴ После и от тия вземи малко, хвърли ги всред огъня, и изгори ги в огъня; от тук ще излезе огън по целия Израилев дом.

⁵ Така казва Господ Иеова: Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите; И разни страни го обикалят.

⁶ Но той се разбунтува против съдбите Ми като извърши беззаконие повече от народите. И против повеленията Ми повече от страните, които са около него; Защото отхвърлиха съдбите Ми, И не ходиха в повеленията Ми.

⁷ Затова така казва Господ Иеова; Понеже вие сте по-немирни от народите, които са около вас, Като не ходихте в повеленията Ми, И не пазихте съдбите Ми, Нито сторихте даже според постановленията На народите, които са около вас,

⁸ Затова така казва Господ Иеова: Ето, и Аз съм против тебе, И ще извърша съдби всред тебе пред очите на народите.

⁹ Поради всичките твои мерзости Ще ти направя онова, което никога не съм направил, Нито ще направя някога подобно нему.

¹⁰ Затова бащи ще изядат чадата си всред тебе, И чада ще изядат бащите си; И Аз ще извърша съдби в тебе, А всички останали от тебе ще разпръсна към всичките ветрища.

¹¹ Затова заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, Понеже ти оскверни светилището Ми С всичките си мерзости И с всичките си гнусоти, Затова Аз непременно ще те отрежа; Окото Ми няма да пощади, И Аз няма да покажа милост.

¹² Една трета част от тебе ще измрат от мор, И ще се довършат всред тебе от глад; И една трета част ще паднат около тебе от меч; А една трета част ще разпръсна по всичките ветрища, И ще изтегля нож след тях.

¹³ Така ще се изчерпи гневът Ми, И Аз ще удовлетворя яростта Си върху тях, И ще се задоволя; И те ще познаят, че Аз Господ говорих в ревността Си, Когато изчерпя яростта Си против тях.

¹⁴ При това, пред всекиго, който минава, Ще те направя пустиня и предмет на укор Между народите, които са около тебе.

¹⁵ И тъй, това ще бъде за укор и присмех, За поука и удивление, На народите, които са около тебе, Когато извърша в тебе съдби с гняв, С ярост, и с яростни изобличения; Аз Господ говорих това.

¹⁶ Когато изпратя върху тях злите стрели на глада, Изтребителите, които ще изпратя за да ви изтребят, Ще усиля още и гладът у вас, И ще строша подпорката ви от хляба.

¹⁷ Ще пратя върху вас и глад и люти зверове, Които ще те обезчадят; Мор и кръв ще преминат през тебе; И ще нанеса меч върху тебе; Аз Господ говорих това.

¹ И Господното слово дойде към мене и казваше:

² Сине човешки, насочи лицето си към Израилевите планини, и пророкувай на тях, казвайки:

³ Планини Израилеви, слушайте словото на Господа Иеова. Така казва Господ Иеова към планините и към хълмовете, Към урвите и към долините: Ето, Аз, Аз ще нанеса върху вас меч, И ще разоря високите ви места.

⁴ Жертвениците ви ще се изоставят, И кумирите ви на слънцето ще се строшат; И ще тръшна пред идолите ви избитите ви мъже.

⁵ И ще постеля труповете на израилтяните Пред идолите им, И ще разпръсна костите ви Около жертвениците ви.

⁶ Навсякъде, гдето живеете, градовете ще бъдат запустени, И високите места ще се изоставят, За да запустеят и да се развалят жертвениците ви, Идолите ви да се строшат и да изчезнат, Кумирите ви на слънцето да се съсекат, И изделията ви да се унищожат.

⁷ Тоже и избитите ще паднат всред вас; И ще разберат, че Аз съм Господ.

⁸ Ще оставя обаче, остатък, Като ще имате между народите някои избягнали от ножа, Когато бъдете разпръснати по разните страни.

⁹ И колкото от вас избягнат Ще Ме помнят между народите, Гдето ще бъдат заведени пленници, Как съм бил съкрушен поради блудното им сърце, Което се отклони от Мене, И поради очите им, които блудствуват след идолите им; И ще се отвращават от себе си Поради злините, които са вършили във всичките си мерзости.

¹⁰ И ще познаят, че Аз Господ Не съм казал напразно, Че щях да им сторя това зло.

¹¹ Така казва Господ Иеова: Плесни с ръката си, И тропни с ногата си, и речи: Горко поради всичките лоши мерзости на Израилевия дом! Защото ще паднат от нож, от глад и от мор.

¹² Далечният ще умре от мор, И ближният ще падне от нож, А който остане и бъде обсаден ще умре от глад; Така ще изчерпя яростта Си над тях.

¹³ И ще познаете, че Аз съм Господ. Когато убитите им лежат между идолите им Около жертвениците им, На всеки висок хълм, По високите върхове на планините, Под всяко зелено дърво, И под всеки гъстолист дъб, На мястото гдето принасяха благоухание На всичките си идоли.

¹⁴ И Аз ще простра ръката Си върху тях, И ще направя земята пуста, - По-пуста от пустинята към Дивлат, - Във всичките места гдето живеят; И те ще познаят, че Аз съм Господ.

¹ При това, Господното слово дойде към мене и казваше:

² А ти, сине човешки, слушай, Така казва Господ Иеова към Израилевата земя: Край! краят дойде На четирите краища на страната.

³ Сега е дошъл краят върху тебе; Защото ще изпратя гнева Си върху тебе, Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.

⁴ Окото ми не ще те пощади, Нито ще ти покажа милост; Но ще възвърна върху тебе постъпките ти, И въздаянията ти за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И ще познаете, че Аз съм Господ.

⁵ Така казва Господ Бог Иеова: Зло, едно небивало зло, ето, иде;

⁶ Краят дойде, краят дойде, Бди против тебе; ето, настъпи.

⁷ Присъдата ти дойде върху тебе, който живееш в тая земя; Времето дойде, денят наближи, Ден на смущение по планините, а не на възклицание.

⁸ Сега скоро ще излея върху тебе яростта Си, И ще изчерпя гнева Си върху тебе; Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.

⁹ Окото Ми няма да пощади, Нито ще покажа милост; Ще ти въздам според постъпките ти И въздаянията за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И вие ще познаете, че Аз, Който ви поразявам, съм Господ.

¹⁰ Ето, денят, ето, иде! Твоята присъда се яви! Жезълът се разцъфтя, гордостта поникна!

¹¹ Насилието порасна в тояга за беззаконието им; Нищо не ще остане от тях, Нито от това множество, Нито от имота им; И няма да остане великолепие между тях.

¹² Времето дойде, денят наближи; Който купува да се не радва; И който продава да не жали; Защото има гняв върху цялото това множество.

¹³ Защото продавачът няма да притежава наново продаденото от него, Ако и да е останал жив; Понеже видението относно цялото това множество няма да се отмени, Нито ще утвърди някой себе си Чрез беззаконния си живот.

¹⁴ Затръбиха и приготвиха всичко, Но никой не отива на боя; Защото Моят гняв е върху цялото това множество.

¹⁵ Ножът е вън, а морът и гладът вътре; Който е на нивата ще умре от нож; А който е в града, глад и мор ще го погълнат.

¹⁶ А ония от тях, които избягнат, като се избавят Ще бъдат по планините като гълъбите по долините, Всичките плачещи, всеки за беззаконието си.

¹⁷ Всички ръце ще ослабват, И всички колена ще станат като вода.

¹⁸ Ще се препашат с вретище, И ужас ще ги покрие; Срам ще има по лицата на всичките, И плешивост по главите на всички тях.

¹⁹ Среброто си ще хвърлят по улиците, И златото им ще им бъде като нечисто нещо; Среброто и златото им не ще могат да ги избавят В деня на гнева Господен; Те няма да наситят душите си, нито да напълнят червата си; Защото о тях се спънаха и паднаха в беззаконието си.

²⁰ Господ постави славното Си украшение, за да се гордеят с него; Но те направиха в него образите на своите мерзости, На омразните си идоли; Затова Аз го обръщам в нещо нечисто за тях.

²¹ Ще го предам в ръцете на чужденци за плячка, И на нечестивите на земята за корист; И те ще го омърсят;

²² И като отвърна лицето Си от тях, Те ще омърсят светилището Ми, И грабители ще влязат в него и ще го омърсят.

²³ Направи верига; Защото земята е пълна с кървави престъпления, И градът е пълен с насилие.

²⁴ Затова ще докарам най-злите от народите, И те ще се {"се" да не се чете, печатна грешка в изданието от 1940 г.} завладеят къщите им; Ще направя да престане и гордостта на силните; И светите им места ще се омърсят.

²⁵ Погибел иде; Ще потърсят мир, но не ще има,

²⁶ Бедствие след бедствие ще дохожда, И слух след слух ще пристига; Тогава ще поискат видение от пророк; Но поуката ще се изгуби от свещеника, И съветът от старейшините.

²⁷ Царят ще жалее, Първенецът ще се облече в смайване, И ръцете на людете на страната ще ослабват. Според постъпките им ще им направя, И според заслужването им ще ги съдя; И ще познаят, че Аз съм Господ.

¹ А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.

² Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

³ И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, гдето бе поставен възбудителят на ревността идол, който предизвиква ревнование.

⁴ И, ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

⁵ Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, която води за олтара, при входа стоеше тоя възбудител на ревнивост идол.

⁶ И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.

⁷ И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.

⁸ Тогава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.

⁹ И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.

¹⁰ Влязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.

¹¹ И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.

¹² Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

¹³ Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.

¹⁴ Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}.

¹⁵ И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.

¹⁶ И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

¹⁷ Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.

¹⁸ Затова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.