¹ Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод; Колкото повече бяха плодовете му Толкова повече беше умножил жертвениците си; Колкото по-хубава беше земята му Толкова по-хубави беше направил стълбовете си на идолите.

² Сърцето им е разделено; Сега ще се окажат виновни; Сам Той ще разкопае жертвениците им. Ще строши стълбовете на идолите им.

³ Сигурно сега ще рекат: Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа; Що, прочее, би ни ползувал цар?

⁴ Говорят празни думи, Като се кълнат лъжливо когато правят завети; Затова осъждението прониква като отровна плевел В браздите на нивите.

⁵ Самарийските жители ще се разтреперят Поради телците на Вет-авен {Т.е., Дом на суетата. Друго име на Ветил.}; Защото людете му и неговите жреци, Които се хвалеха с него поради славата му, Ще ридаят за него, понеже славата се изгуби от него.

⁶ Тоже и идолът ще бъде отведен в Асирия Като подарък на цар Ярива; Ефрем ще бъде засрамен, И Израил ще се посрами от своите разсъждения.

⁷ Колкото за Самария, царят й се отсече Като пяна отвърху вода.

⁸ И високите места на Авен, Израилевият грях, ще се съсипят; Тръни и бодили ще поникнат върху жертвениците им; И те ще рекат на планините: Покрийте ни! И на хълмовете: Паднете върху нас!

⁹ Израилю, ти си съгрешил от дните на Гавая; Там застанаха и те; Но битката против беззаконниците не ги стигна в Гавая.

¹⁰ Когато желая, ще ги накажа; И племената ще се съберат против тях, Когато бъдат вързани поради двете си беззакония.

¹¹ Ефрем е научена юница, Която обича да вършее; Но Аз ще прекарам хомот върху нейния красив врат; Ще впрегна Ефрема; Юда ще оре; Яков ще разбива определените му буци.

¹² Посейте за себе си по правда, Пожънете с милост, Разработете престоялата си земя; Защото е време да потърсите Господа, Докле дойде и ви научи правда.

¹³ Орахте нечестие, пожънахте беззаконие, Ядохте плода от лъжата; Защото си уповал на своя си път, На многото си силни мъже.

¹⁴ Затова метеж ще се подигне между племената ти, И всичките ти крепости ще се разорят Както Салман разори Вет-арвел в деня на боя, - Когато майката биде смазана заедно с чадата си.

¹⁵ Така ще ви стори Ветил Поради крайното ви беззаконие; Рано Израилевият цар съвсем ще се отсече.

¹ Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.

² Колкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.

³ При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.

⁴ Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях.

⁵ Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.

⁶ Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,

⁷ Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.

⁸ Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.

⁹ Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.

¹⁰ Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,

¹¹ Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.

¹² Ефрем Ме обкръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светия, който е верен.

¹ Ефрем се храни с вятър, и гони източния вятър; Непрестанно умножава лъжите и насилието; Правят завет с асирийците, И занасят дървено масло в Египет!

² Още, Господ има спор с Юда, И ще накаже Якова според постъпките му, Според делата му ще му въздаде.

³ В утробата той хвана петата на брата си, И като мъж се бори с Бога;

⁴ Да! бори се с ангел, и преодоля С плач и молба към него. Бог го намери във Ветил, и там говори с нас, -

⁵ Да! Иеова Бог на Силите, Чието паметно име е Иеова.

⁶ Затова обърни се към твоя Бог, Пази милост и правосъдие, И винаги се надявай на твоя Бог.

⁷ Ефрем е търговец; Неверни везни има в ръката му; Той обича да мами.

⁸ И Ефрем си рече: Наистина аз се обогатих, Придобих си имот; Досежно всичките ми трудове няма да се намери в мене беззаконие, Което да се счита за грях.

⁹ А Аз съм Господ твой Бог от времето, когато беше ти в Египетската земя; Пак ще те заселя в шатри Като в празнични дни.

¹⁰ Говорих още и чрез пророците, И явих им много видения; И чрез думите на пророците служих си със сравнения.

¹¹ Ето, в Галаад има беззаконие; Станаха съвсем суетни; В Галгал жертвуват юнци; И жертвениците им са многобройни като куповете тор В браздите на нивите.

¹² А Яков побягна в сирийското поле; Израил е работил за жена, И за жена е пазил овце,

¹³ Чрез пророк Господ възведе Израиля от Египет; И чрез пророк той биде опазен.

¹⁴ Ефрем разгневи Бога много горчиво; Затова ще оставя върху него пролятата от него кръв, И неговият Господ ще възвърне укора му върху самия него.

¹ Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.

² А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на Божеството, Но които всички са дело на художници; Сами те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.

³ Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим губещ се из комин.

⁴ Но Аз съм Господ твой Бог от времето когато беше ти в Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.

⁵ Аз съм познал ходенето ти в пустинята, В много сухата земя.

⁶ Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.

⁷ По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;

⁸ Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

⁹ Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.

¹⁰ А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?

¹¹ Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.

¹² Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.

¹³ Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.

¹⁴ От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти сила? Колкото за това, Аз няма да видя разкайване.

¹⁵ Ако и да е той плодовит повече от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; Неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

¹⁶ Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.

¹ Израилю, върни се при Господа твоя Бог, Защото си паднал чрез беззаконието си.

² Вземете със себе си думи и върнете се при Господа; Речете му: Отнеми всяко наше беззаконие, И приеми благата ни; Така ще отдадем благодарствени приноси {Еврейски: Юнци.} от устните си.

³ Асур няма да ни избави; Ние няма да яздим на коне; И няма вече да речем на делото на ръцете си: Вие сте наши богове; Защото у Тебе сирачето намира милост.

⁴ Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него.

⁵ Аз ще бъда като роса на Израиля; Той ще процъфти като крем, И ще простре корените си като ливанско дърво.

⁶ Клоновете му ще се разпространят; Славата му ще бъде като маслина, И благоуханието му като Ливан.

⁷ Които живеят под сянката му Изново ще се съживят като жито И ще процъфтят като лоза; Дъхът му ще бъде като ливанско вино.

⁸ Ефреме, какво имаш вече да се оплакваш от идолите си? Аз го чух, и ще го пазя; Аз му съм като вечнозелена елха; От Мене е твоят плод.

⁹ Кой е мъдър та да разбере тия неща? Кой е разумен та да ги познае? Защото пътищата Господни са прави, И праведните ще ходят по тях, А престъпниците ще паднат в тях.