¹³ И Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

¹⁴ И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

¹⁵ А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

¹⁶ А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

¹⁷ А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

¹⁸ А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

¹⁹ Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

²⁰ И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

²¹ А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

²² И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

²³ И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

²⁴ А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

²⁵ А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

²⁶ И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

²⁷ А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

²⁸ И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

²⁹ А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

³⁰ Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

³¹ И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

³² И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

³³ А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

³⁴ И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

³⁵ И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

³⁶ и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

¹ Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

² Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

³ А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

⁴ Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

⁵ Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

⁶ - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

⁷ Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

⁸ "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

⁹ Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди".

¹⁰ И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

¹¹ Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

¹² Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

¹³ А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

¹⁴ Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

¹⁵ Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

¹⁶ А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

¹⁷ Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

¹⁸ А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

¹⁹ Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

²⁰ Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

²¹ И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

²² И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

²³ Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

²⁴ А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

²⁵ А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

²⁶ Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

²⁷ А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

²⁸ Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

²⁹ И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

³⁰ И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

³¹ така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

³² А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

³³ Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

³⁴ Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

³⁵ Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

³⁶ И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

³⁷ И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

³⁸ А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

³⁹ И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.

¹ Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

² А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

³ а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

⁴ Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.

⁵ А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

⁶ И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

⁷ И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

⁸ А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

⁹ Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

¹⁰ нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

¹¹ Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

¹² Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.

¹³ А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

¹⁴ А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.

¹⁵ Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

¹⁶ Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог.

¹⁷ Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

¹⁸ Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

¹⁹ Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

²⁰ Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.

²¹ От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

²² Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

²³ А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

²⁴ Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.

²⁵ Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

²⁶ Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?

²⁷ Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

²⁸ Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.

¹ И след шест дни Исус взема Петра, Якова и брата му Иоана, и ги завежда на една висока планина на саме.

² И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

³ И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които се разговаряха с Него.

⁴ И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии {Шатри.}, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия.

⁵ А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

⁶ И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.

⁷ А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.

⁸ И те, като подигнаха очи, не видяха никой, освен Исуса сам.

⁹ И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите.

¹⁰ Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?

¹¹ А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

¹² Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

¹³ Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя.