¹³ Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,

¹⁴ Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

¹⁵ Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

¹⁶ Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

¹⁷ И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁸ А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

¹⁹ Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

²⁰ А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

²¹ А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

²² Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

²³ А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

²⁴ А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

²⁵ По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁶ А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

²⁷ Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

²⁸ Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

²⁹ Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

³⁰ и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.

³¹ Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

³² А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:

³³ Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

³⁴ и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

³⁵ Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

³⁶ А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

³⁷ Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

³⁸ А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

³⁹ Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

⁴⁰ но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

⁴¹ А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

⁴² Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

⁴³ Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

⁴⁴ и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

⁴⁵ Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

⁴⁶ Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

⁴⁷ И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁸ И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁹ И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

⁵⁰ И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

⁵¹ И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

⁵² А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

¹ И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

² Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

³ И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

⁴ И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

⁵ И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

⁶ А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

⁷ И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

⁸ И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

⁹ И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

¹⁰ Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

¹¹ И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

¹² А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

¹³ И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

¹⁴ И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

¹⁵ И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

¹⁶ И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

¹⁷ И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

¹⁸ И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

¹⁹ А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.

²⁰ И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

²¹ И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

²² А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

²³ Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

²⁴ Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

²⁵ И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

²⁶ [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

²⁷ И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

²⁸ С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

²⁹ Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

³⁰ Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

³¹ И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

³² Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

³³ И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

¹ И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

² И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

³ А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

⁴ Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

⁵ Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

⁶ Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

⁷ А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

⁸ И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

⁹ Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

¹⁰ Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

¹¹ От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

¹² И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.