¹⁹ Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

²⁰ Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?

²¹ Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

²² И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;

²³ и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.

²⁴ Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.

²⁵ Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.

²⁶ Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

²⁷ Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

²⁸ И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

²⁹ Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

³⁰ Аз и Отец едно сме.

³¹ Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.

³² Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?

³³ Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

³⁴ Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

³⁵ Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

³⁶ то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

³⁷ Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

³⁸ но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

³⁹ Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

⁴⁰ И отиде отвъд Иордан, на мястото, гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.

⁴¹ И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.

⁴² И там мнозина повярваха в Него.

¹ Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

² (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

³ И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

⁴ А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

⁵ А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

⁶ Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

⁷ А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

⁸ Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

⁹ Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

¹⁰ Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

¹¹ Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

¹² Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

¹³ Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

¹⁴ Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

¹⁵ И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

¹⁶ Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

¹⁷ И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

¹⁸ А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

¹⁹ и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

²⁰ Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

²¹ Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

²² Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

²³ Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

²⁴ Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

²⁵ Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

²⁶ и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

²⁷ Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

²⁸ И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

²⁹ И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

³⁰ Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

³¹ А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

³² И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

³³ Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

³⁴ И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

³⁵ Исус се просълзи.

³⁶ Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

³⁷ А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

³⁸ Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

³⁹ Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

⁴⁰ Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

⁴¹ И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

⁴² Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

⁴³ Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

⁴⁴ Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

⁴⁵ Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

⁴⁶ А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

⁴⁷ Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

⁴⁸ Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

⁴⁹ А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

⁵⁰ нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

⁵¹ Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

⁵² и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

⁵³ И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

⁵⁴ Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

⁵⁵ А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

⁵⁶ И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

⁵⁷ А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

¹ А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

² Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

³ Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

⁴ Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

⁵ Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

⁶ А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.} вземаше от това, което пускаха в нея.

⁷ Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

⁸ Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

⁹ А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

¹⁰ А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

¹¹ защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.