¹ А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

² и задържа нещо от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

³ А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

⁴ Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

⁵ И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

⁶ И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

⁷ И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

⁸ И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

⁹ А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

¹⁰ И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

¹¹ И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

¹² И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

¹³ а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

¹⁴ и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

¹⁵ така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

¹⁶ Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

¹⁷ Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁸ туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁹ Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

²⁰ Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²¹ Те, като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

²² Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²³ Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²⁴ А началникът на храмовата стража и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.

²⁵ Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁶ Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

²⁷ И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

²⁸ Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

²⁹ А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

³⁰ Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

³¹ Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

³² И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, както е и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

³³ А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.

³⁴ Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

³⁵ и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

³⁶ Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

³⁷ След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

³⁸ И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

³⁹ но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

⁴⁰ И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

⁴¹ А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.

⁴² И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

¹ А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

² По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

³ И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

⁴ А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

⁵ И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

⁶ Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

⁷ И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

⁸ А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

⁹ Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

¹⁰ Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.

¹¹ Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.

¹² И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,

¹³ гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона;

¹⁴ защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.

¹⁵ И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

¹ Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

² А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

³ "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

⁴ Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

⁵ И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

⁶ И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

⁷ Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

⁸ И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

⁹ А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

¹⁰ и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

¹¹ И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

¹² А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

¹³ и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

¹⁴ Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

¹⁵ И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

¹⁶ и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

¹⁷ А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

¹⁸ докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

¹⁹ Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи.

²⁰ В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

²¹ И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

²² И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

²³ А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

²⁴ И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

²⁵ мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

²⁶ На следния ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

²⁷ А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

²⁸ И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

²⁹ Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.