¹⁷ Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,

¹⁸ та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;

¹⁹ и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;

²⁰ и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

²¹ И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.

²² После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). {Гръцки: Танис; сега: Сан.}

²³ И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини.

²⁴ Онова място се нарече долина Есхол {Т.е.: Грозд.} по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.

²⁵ А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.

²⁶ И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.

²⁷ И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.

²⁸ Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

²⁹ Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.

³⁰ Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

³¹ А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.

³² И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

³³ Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

¹ Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

² И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

³ И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

⁴ И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

⁵ Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

⁶ И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

⁷ и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

⁸ Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.

⁹ Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

¹⁰ Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

¹¹ И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?

¹² Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

¹³ Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

¹⁴ и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

¹⁵ И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:

¹⁶ Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

¹⁷ И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки:

¹⁸ Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

¹⁹ Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

²⁰ И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;

²¹ но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

²² Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

²³ наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

²⁴ Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

²⁵ (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

²⁶ Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

²⁷ До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

²⁸ Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

²⁹ труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

³⁰ ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

³¹ Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

³² А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

³³ И децата ви ще скитат {Еврейски: бъдат овчари.} по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

³⁴ Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.

³⁵ Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

³⁶ И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

³⁷ тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

³⁸ А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

³⁹ Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

⁴⁰ И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.

⁴¹ А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

⁴² Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

⁴³ Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

⁴⁴ Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

⁴⁵ Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

¹ И Господ говори на Моисея, казвайки:

² Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея,

³ и пренесете жертва чрез огън Господу, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание Господу от говедата или от овците,

⁴ тогава оня, който принася приноса си Господу, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло.

⁵ И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да притуриш четвърт от ин вино за възлияние,

⁶ или за всеки овен да притуриш за хлебен принос две десети от ефа чисто брашно, смесено с една трета от ин дървено масло;

⁷ и за възлияние да принесеш една трета от ин вино за благоухание Господу.

⁸ И ако принесеш от говедата за всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или примирителен принос Господу,

⁹ тогава с жертвата от говедата да принесеш за хлебен принос три десети от ефа чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло;

¹⁰ и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание Господу.

¹¹ Така трябва да се прави за всяко говедо, или за всеки овен, или за всяко агне или яре.

¹² Според числото, което ще принесете, така да направите за всяко според числото им.

¹³ Всеки туземец да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание Господу.

¹⁴ Ако някой чужденец е пришелец между вас, или ако какъвто и да бил е между вас във всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание Господу, то както правите вие, така да направи и той.

¹⁵ Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришелец между вас, един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа.

¹⁶ Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас.

¹⁷ Господ говори още на Моисея, казвайки:

¹⁸ Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам,

¹⁹ и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос;

²⁰ от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; да го възвишите, както правите с възвишаемия принос от гумно.

²¹ От първото си тесто да давате Господу възвишаем принос във всичките си поколения.