¹⁰ В същото време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя му с нож; защото по-напред Асор държеше първенство между всички тия царства.

¹¹ И колкото души имаше в него, убиха с острото на ножа и ги изтребиха като обречени; не остана нищо, което дишаше; и изгори Асор с огън.

¹² Исус превзе и всичките градове на ония царе, и всичките им царе хвана и ги уби с острото на ножа; изтреби ги според както бе заповядал Господният слуга Моисей.

¹³ Но Израил не изгори никой от градовете, които стояха върху хълмовете си, освен един Асор; него Исус изгори.

¹⁴ Всичките користи на тия градове и добитъкът израилтяните плениха за себе си, а всичките човеци убиваха с острото на ножа, догдето ги изтребиха; не оставиха нищо, което дишаше.

¹⁵ Както Господ беше заповядал на слугата Си Моисея, така заповяда Моисей на Исуса, така и стори Исус; не престъпи нищо от всичко, което Господ бе заповядал на Моисея.

¹⁶ Така Исус превзе цялата оная хълмиста и цялата южна земя, и цялата Гесанска земя, равнината и полето, хълмистата и равна земя на Израиля,

¹⁷ от нагорнището Халак, което отива към Сир, до Ваалгад в Ливанската долина под планината Ермон; и хвана всичките им царе, порази ги и ги уби.

¹⁸ Дълго време воюваше Исус против всички тия царе.

¹⁹ Нямаше град, който сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон; те превзеха всичките с бой.

²⁰ Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им та да излязат против Израиля на бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Моисея.

²¹ В онова време дойде Исус и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав, и от цялата Юдова хълмиста земя, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им.

²² Не останаха енакими в земята на израилтяните; някои от тях останаха само в Газа, Гет и Азот.

²³ Така Исус превзе цялата земя, според всичко що Господ беше казал на Моисея; Исус я даде на Израиля за наследство според както бяха разделени по племената си. И земята утихна от война.

¹ А ето царете на земята оттатък Иордан, към изгрева на слънцето, които израилтяните поразиха и чиято земя превзеха, от потока Арнон до Ермонската планина, и цялото поле на изток:

² аморейският цар Сион, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и е в средата на долината, и владееше половината на Галаад до потока Явок, който е граница на амонците,

³ и, на изток, дори до езерото Хинерот и до полското море, сиреч, Соленото море, на изток, до пътя към Вет-иесимот, и на южната страна под Асдот-фасга:

⁴ и пределите на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи,

⁵ който владееше в Ермонската планина, в Салха и в целия Васан, до границите на гесурците и на мааханците, и половината от Галаад до границата на есевонския цар Сион.

⁶ Тях поразиха Господния слуга Моисей и израилтяните; и Господният слуга Моисей даде земята им за притежание на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

⁷ И ето царете на земята оттатък Иордан, на запад, които Исус и израилтяните поразиха, от Ваалгад в Ливанската долина до нагорнището Халак, което отива към Сиир; и Исус даде земята им за притежание на Израилевите племена, според както щяха да бъдат разделени:

⁸ в хълмистата земя, в равнините, в полето, в подгорията, в пустинята и в южната страна. Царете бяха от хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, а именно:

⁹ ерихонският цар, един; царят на Гай, град близо до Ветил, един;

¹⁰ ерусалимският цар, един; хевронският цар, един;

¹¹ ярмутският цар, един; лахийският цар, един;

¹² еглонският цар, един; гезерският цар, един;

¹³ девирският цар, един; гедерският цар, един;

¹⁴ хорманският цар, един; арадският цар, един;

¹⁵ ливанският цар, един; одоламският цар, един;

¹⁶ макиданският цар, един; ветилският цар, един;

¹⁷ тапфуанският цар, един; еферският цар, един;

¹⁸ афекският цар, един; ласаронският цар, един;

¹⁹ мадонският цар, един; асорският цар, един;

²⁰ симрон-меронският цар, един; ахсафският цар, един;

²¹ таанахският цар, един; магедонският цар, един;

²² кедеският цар, един; царят на Иокнеам в Кармил, един;

²³ царят на Дор в Нафат-дор, един; царят на Гоим в Галгал, един;

²⁴ тирзанският цар, един; всичките царе, тридесет и един.

¹ А Исус беше стар, напреднал на възраст; и Господ му рече: Ти си стар, напреднал на възраст, а остава още много земя да се превзема.

² Ето земята, която остава още: всичките околности на филистимците и цялата Гесурска земя,

³ от Сиор, който е към Египет, до границата на Акарон на север, която се счита на ханаанците, - петте околии на филистимците: на газяните, на азотците, на аскалонците, на гетците и на акаронците; и земята, която е на авейците;

⁴ на южната страна, цялата земя на ханаанците, и Меара, която е на сидонците, до Афек, до аморейските граници;

⁵ и земята на гевалците, и целият Ливан към изгрева на слънцето, от Ваалгад под Ермонската планина до прохода на Емат;

⁶ всичките планински жители от Ливан до Мисрефот-маим, то ест, всичките сидонци; тях Аз ще изтребя отпред израилтяните; а ти раздели тая земя в наследство на Израиля, според както съм ти заповядал.

⁷ Сега, прочее, раздели тая земя в наследство на деветте племена и на половината от Манасиевото племе.

⁸ А заедно с другата му половина рувимците и гадците взеха наследството си, което Моисей им даде оттатък Иордан, на изток, както Господният слуга Моисей им даде,

⁹ от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е в средата на долината, и цялата медеванска равнина до Девон,

¹⁰ и всичките градове на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон до границите на амонците,

¹¹ и Галаад, и пределите на гесурците и на мааханците, и цялата Ермонска планина, и целия Васан до Салха,

¹² цялото царство на Ога във Васан, който царуваше в Астарот и в Едраи, и който бе оцелял от останалите от исполините; защото тях Моисей порази и ги изгони.

¹³ Обаче, израилтяните не изгониха гесурците и мааханците, та гесурците и мааханците живееха между Израиля, както живеят и до днес.

¹⁴ Само на Левиевото племе той не даде наследство; жертвите, принесени чрез огън на Господа Израилевия Бог са тяхно наследство, според както им е казал.

¹⁵ А Моисей даде на племето на рувимците наследство според семействата им.

¹⁶ Пределите им бяха от Ароир, който е при брега на потока Арнон и града, който е всред долината, и цялата равнина до Медева,

¹⁷ Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Вамот-ваал, Вет-ваалмеон,

¹⁸ Яса, Кедимот, Мафаат,

¹⁹ Кириатаим, Сивма, Зарет-Саар в хълма на Емак,

²⁰ Вет-фегор, Асдот-фасга, Вет-есимот,

²¹ и всичките градове на равнината, и цялото царство на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон, когото Моисей порази заедно с мадиамските първенци: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, Сионови първенци, които живееха в оная земя.

²² И между убитите от тях, израилтяните убиха с нож Валаама Веоровия син, чародееца.

²³ А границата на рувимците беше Иордан и пределите му. Това е наследството на рувимците според семействата им, с градовете му и техните села.

²⁴ И на Гадовото племе, Моисей даде наследство на гадците, според семействата им.

²⁵ Пределът им беше Язир и всичките Галаадски градове, и половината от земята на амонците до Ароир срещу Рава,

²⁶ и от Есевон до Рамат-масфа и Ветоним, и от Маханаим до границата на Девир,

²⁷ и, в долината, Ветарам, Ветнимра, Сокхот и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сион оттатък Иордан на изток, имайки за граница Иордан до края на езерото Хинерот.

²⁸ Това е наследството на гадците според семействата им, с градовете му и техните села.

²⁹ Моисей даде наследство и на половината от Манасиевото племе; и то стана притежание на половината от племето на манасийците според семействата им.

³⁰ Пределът им беше от Маханаим, целия Васан, цялото царство на васанския цар Ог, и всичките заселища на Яир, които са у Васан, шестдесет града.

³¹ И половината от Галаад, и Астарот и Едраи, градове на Оговото царство във Васан, се дадоха на потомците, на Махира Манасиевия син, на половината от Махировите потомци според семействата им.

³² Тия са наследствата, които Моисей раздели в моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.

³³ А на Левиевото племе Моисей не даде наследство; Господ Израилевият Бог беше наследството им, според както им беше казал.

¹ И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

² С жребие се раздели наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея.

³ Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите не даде наследство между тях.

⁴ Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

⁵ Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

⁶ В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

⁷ Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

⁸ Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

⁹ За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

¹⁰ И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

¹¹ Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

¹² Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

¹³ Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

¹⁴ За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

¹⁵ А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.