¹ В начало Бог създаде небето и земята.

² А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

³ И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

⁴ И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

⁵ И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

⁶ И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

⁷ И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.

⁸ И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

⁹ И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.

¹⁰ И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.

¹¹ И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

¹² Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.

¹³ И стана вечер, и стана утро, ден трети.

¹⁴ И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;

¹⁵ и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.

¹⁶ Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.

¹⁷ И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,

¹⁸ да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.

¹⁹ И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

²⁰ И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

²¹ И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.

²² И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.

²³ И стана вечер, и стана утро, ден пети.

²⁴ И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.

²⁵ Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.

²⁶ И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

²⁷ И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

²⁸ И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

²⁹ И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.

³⁰ А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.

³¹ И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

¹ Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

² И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

³ И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.

⁴ Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

⁵ А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

⁶ но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

⁷ И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

⁸ И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

⁹ И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

¹⁰ И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.

¹¹ Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

¹² И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.

¹³ Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.

¹⁴ Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

¹⁵ И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

¹⁶ И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

¹⁷ но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

¹⁸ И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

¹⁹ И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

²⁰ Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

²¹ Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

²² И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

²³ А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

²⁴ Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

²⁵ А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

¹ А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

² Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

³ но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

⁴ А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

⁵ но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

⁶ И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

⁷ Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

⁸ И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

⁹ Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

¹⁰ А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

¹¹ А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

¹² И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

¹³ И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

¹⁴ Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

¹⁵ Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

¹⁶ На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

¹⁷ А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

¹⁸ Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

¹⁹ С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

²⁰ И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

²¹ И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

²² И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

²³ затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

²⁴ Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

¹ И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.

² Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

³ И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

⁴ Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

⁵ а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

⁶ И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?

⁷ Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

⁸ А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

⁹ И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?

¹⁰ И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.

¹¹ И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.

¹² Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

¹³ А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.

¹⁴ Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.

¹⁵ А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

¹⁶ Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

¹⁷ И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.

¹⁸ И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

¹⁹ И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.

²⁰ Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.

²¹ Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.

²² Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.

²³ И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.

²⁴ Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.

²⁵ И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото тя думаше, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.

²⁶ Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.

¹ Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;

² създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.

³ Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.

⁴ А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.

⁵ И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.

⁶ Сит живя сто и пет години и роди Еноса.

⁷ А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.

⁸ И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.

⁹ Енос живя деветдесет години и роди Кенана.

¹⁰ А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.

¹¹ И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.

¹² Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила.

¹³ А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.

¹⁴ И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря.

¹⁵ Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда.

¹⁶ А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

¹⁷ И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.

¹⁸ Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.

¹⁹ А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.

²⁰ И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.

²¹ Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.

²² А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.

²³ И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.

²⁴ И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.

²⁵ Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.

²⁶ А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.

²⁷ И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.

²⁸ Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;

²⁹ и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни иде от земята, която Господ прокле.

³⁰ А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери.

³¹ И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.

³² А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.