¹ И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,

² защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

³ остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;

⁴ и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;

⁵ понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

⁶ Затова Исаак се настани в Герар.

⁷ И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.

⁸ А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.

⁹ Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

¹⁰ И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях.

¹¹ Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви.

¹² И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.

¹³ Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.

¹⁴ Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха;

¹⁵ и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.

¹⁶ И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.

¹⁷ Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.

¹⁸ А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.

¹⁹ И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.

²⁰ Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова Исаак нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него.

²¹ После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}.

²² Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя.

²³ От там отиде във Вирсавее.

²⁴ И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама.

²⁵ И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

²⁶ Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола.

²⁷ И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?

²⁸ А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,

²⁹ че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.

³⁰ Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

³¹ На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир.

³² И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода.

³³ И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

³⁴ А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.

³⁵ Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.

¹ Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

² Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

³ вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

⁴ та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

⁵ А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

⁶ Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

⁷ Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

⁸ Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

⁹ Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

¹⁰ и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

¹¹ Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

¹² Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

¹³ А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.

¹⁴ И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

¹⁵ После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова.

¹⁶ И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

¹⁷ Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

¹⁸ И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

¹⁹ И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

²⁰ Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

²¹ Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не.

²² И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

²³ И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

²⁴ И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.

²⁵ Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

²⁶ А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

²⁷ И той се приближи та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ.

²⁸ Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

²⁹ Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

³⁰ Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

³¹ Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

³² А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

³³ Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде.

³⁴ Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

³⁵ А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

³⁶ И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

³⁷ А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

³⁸ И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

³⁹ Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

⁴⁰ С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

⁴¹ И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

⁴² И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

⁴³ Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,

⁴⁴ и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -

⁴⁵ доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

⁴⁶ И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

¹ Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

² Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

³ И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

⁴ и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

⁵ Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

⁶ А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

⁷ и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;

⁸ и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

⁹ то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

¹⁰ Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

¹¹ И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

¹² И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

¹³ И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

¹⁴ Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

¹⁵ Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

¹⁶ А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

¹⁷ И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

¹⁸ На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

¹⁹ И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз.

²⁰ Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

²¹ така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

²² и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

¹ Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

² И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

³ И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

⁴ И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

⁵ И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

⁶ И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

⁷ А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

⁸ А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

⁹ Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

¹⁰ А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

¹¹ И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

¹² И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

¹³ А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

¹⁴ И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

¹⁵ След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

¹⁶ А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

¹⁷ на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

¹⁸ И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

¹⁹ И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

²⁰ И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

²¹ След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

²² И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

²³ А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

²⁴ И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

²⁵ Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

²⁶ А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

²⁷ Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

²⁸ И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

²⁹ И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

³⁰ И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

³¹ А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

³² И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

³³ И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.

³⁴ Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.

³⁵ И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

¹ А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

² А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

³ А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

⁴ И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

⁵ И Вала зачна и роди син на Якова.

⁶ Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.

⁷ И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

⁸ Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.

⁹ Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

¹⁰ И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

¹¹ И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.

¹² И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

¹³ Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.

¹⁴ И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

¹⁵ А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

¹⁶ И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

¹⁷ И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

¹⁸ Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.

¹⁹ И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

²⁰ И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.

²¹ И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.

²² След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

²³ Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

²⁴ И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

²⁵ А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

²⁶ Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

²⁷ А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

²⁸ Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

²⁹ А Яков му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

³⁰ Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

³¹ А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

³² ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

³³ И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.

³⁴ И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

³⁵ И тъй в същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове,

³⁶ и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

³⁷ Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

³⁸ Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

³⁹ то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

⁴⁰ И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

⁴¹ И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

⁴² А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

⁴³ Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.