¹³ Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

¹⁴ И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁵ Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

¹⁶ И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

¹⁷ Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

¹⁸ След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

¹⁹ Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

²⁰ Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

²¹ Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

²² И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

²³ Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

²⁴ Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

²⁵ Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

²⁶ А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, на мястото, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

²⁷ Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

²⁸ А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

²⁹ Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

³⁰ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

³¹ А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

³² И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

³³ и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

³⁴ Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

³⁵ И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

³⁶ Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁷ Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

³⁸ И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,

³⁹ и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

⁴⁰ тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

⁴¹ И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

⁴² А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴³ И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

⁴⁴ защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

¹ Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж, какви камъни и какви здания!

² А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.

³ И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър и Яков и Андрей Го попитаха насаме:

⁴ Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

⁵ А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой.

⁶ Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина.

⁷ А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е свършекът.

⁸ Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията.

⁹ А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.

¹⁰ Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.

¹¹ А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.

¹² Брат, брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.

¹³ И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

¹⁴ И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;

¹⁵ и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

¹⁶ и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.

¹⁷ А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

¹⁸ При това молете се да не стане това {Бягането ви.} зиме;

¹⁹ защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

²⁰ И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.

²¹ Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте;

²² защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.

²³ А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

²⁴ Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

²⁵ звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.

²⁶ Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава.

²⁷ И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

²⁸ А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

²⁹ също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

³⁰ Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

³¹ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³² А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

³³ Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.

³⁴ Понеже това ще бъде както кога човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.

³⁵ Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта),

³⁶ да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

³⁷ А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.

¹ А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

² Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

³ И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

⁴ А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

⁵ Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

⁶ Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

⁷ Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

⁸ Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

⁹ Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

¹⁰ Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

¹¹ Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.