²⁷ Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

²⁸ благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

²⁹ На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

³⁰ Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

³¹ И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

³² Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

³³ И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

³⁴ И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

³⁵ Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

³⁶ Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

³⁷ Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

³⁸ давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

³⁹ Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

⁴⁰ Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

⁴¹ И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

⁴² Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

⁴³ Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

⁴⁴ Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

⁴⁵ Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

⁴⁶ И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

⁴⁷ Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

⁴⁸ Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

⁴⁹ А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

¹ След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, Исус влезе в Капернаум.

² А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

³ И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

⁴ Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

⁵ защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

⁶ А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

⁷ затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

⁸ Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

⁹ Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

¹⁰ И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

¹¹ А скоро след това, Исус отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

¹² И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

¹³ И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

¹⁴ Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

¹⁵ И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

¹⁶ И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

¹⁷ И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

¹⁸ И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

¹⁹ И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²⁰ И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²¹ И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

²² Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

²³ И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

²⁴ А когато си отидоха изпратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

²⁵ Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

²⁶ Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

²⁷ Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

²⁸ Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

²⁹ (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

³⁰ А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

³¹ А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

³² Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

³³ Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

³⁴ Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

³⁵ Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

³⁶ И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

³⁷ И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

³⁸ И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

³⁹ А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

⁴⁰ А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

⁴¹ Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

⁴² И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

⁴³ В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

⁴⁴ И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

⁴⁵ Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

⁴⁶ Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

⁴⁷ Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

⁴⁸ И рече й: Прощават ти се греховете.

⁴⁹ И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

⁵⁰ И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

¹ И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

² и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

³ И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

⁴ И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

⁵ Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

⁶ А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

⁷ Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

⁸ А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹ А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

¹⁰ Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹¹ Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

¹² А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹³ Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹⁴ Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

¹⁵ А посяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

¹⁶ И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

¹⁷ Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

¹⁸ Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

¹⁹ И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

²⁰ И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

²¹ А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

²² А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

²³ А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.

²⁴ И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

²⁵ И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?