⁴⁷ Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

⁴⁸ А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴⁹ И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

⁵⁰ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

⁵¹ А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

⁵² А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

⁵³ Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

⁵⁴ И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

⁵⁵ И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁶ И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁷ А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁸ След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁹ И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

⁶⁰ А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

⁶¹ И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶² И излезе вън та плака горко.

⁶³ И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

⁶⁴ и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

⁶⁵ И много други хули изговориха против Него.

⁶⁶ И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

⁶⁷ Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁸ и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁹ Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁷⁰ И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.

⁷¹ А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

¹ Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.

² И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

³ А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

⁴ И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

⁵ А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

⁶ А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

⁷ И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

⁸ А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

⁹ И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

¹⁰ А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

¹¹ Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

¹² В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.

¹³ Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

¹⁴ Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

¹⁵ Нито пък Ирод намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

¹⁶ И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

¹⁷ [А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

¹⁸ Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

¹⁹ (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

²⁰ И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

²¹ А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

²² А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

²³ Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

²⁴ И Пилат реши да изпълни искането им:

²⁵ пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

²⁶ И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

²⁷ И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

²⁸ А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

²⁹ защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

³⁰ Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

³¹ Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

³² И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

³³ И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.

³⁴ А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

³⁵ И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

³⁶ Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

³⁷ Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

³⁸ А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

³⁹ И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

⁴⁰ А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

⁴¹ И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

⁴² И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

⁴³ А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

⁴⁴ А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

⁴⁵ като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

⁴⁶ И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

⁴⁷ И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

⁴⁸ А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

⁴⁹ А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

⁵⁰ И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

⁵¹ който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

⁵² той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

⁵³ И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

⁵⁴ И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

⁵⁵ И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

⁵⁶ И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

¹ А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

² И намериха камъка отвален от гроба.

³ И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

⁴ И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

⁵ И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

⁶ Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

⁷ като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

⁸ И спомниха си думите Му.

⁹ И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

¹⁰ А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

¹¹ А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

¹² А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

¹³ И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

¹⁴ И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

¹⁵ И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

¹⁶ но очите им се удържаха да Го не познаят.

¹⁷ И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

¹⁸ И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

¹⁹ И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

²⁰ и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

²¹ А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

²² При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

²³ и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

²⁴ И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

²⁵ И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

²⁶ Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

²⁷ И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

²⁸ И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

²⁹ Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

³⁰ И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

³¹ И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

³² И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

³³ И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

³⁴ които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

³⁵ Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

³⁶ И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

³⁷ А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

³⁸ И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

³⁹ Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

⁴⁰ И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

⁴¹ Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

⁴² И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

⁴³ И взе та яде пред тях.

⁴⁴ И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

⁴⁵ Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

⁴⁶ И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

⁴⁷ и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

⁴⁸ Вие сте свидетели на това.

⁴⁹ И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

⁵⁰ И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

⁵¹ И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

⁵² И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

⁵³ и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].