³⁵ Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

³⁶ Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

³⁷ Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

³⁸ Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.

³⁹ Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

⁴⁰ Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

⁴¹ Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

⁴² Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

⁴³ Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

⁴⁴ Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.

⁴⁵ Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

⁴⁶ Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

⁴⁷ Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

⁴⁸ Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

⁴⁹ И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

⁵⁰ Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

⁵¹ Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му до века.

¹ А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:

² Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му дойде на езика ми.

³ Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци нека бъде праведен, Нека бъде един, който владее със страх от Бога;

⁴ И ще бъде като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле що никне из земята От сиянието, което блясва след дъжд.

⁵ Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд, Който е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли {Или: ако и да не.} го направи да процъфти?

⁶ А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.

⁷ А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.

⁸ Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник {Думите: Той беше асонецът Адинон, се изоставят. Виж. 1 Лет. 11:11.}, който уби в една битка осемстотин души.

⁹ След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,

¹⁰ той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.

¹¹ И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,

¹² той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление.

¹³ А още трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.

¹⁴ И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,

¹⁵ и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?

¹⁶ тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:

¹⁷ Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.

¹⁸ А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души неприятели, уби ги, и си придоби име между тримата.

¹⁹ Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до първите трима.

²⁰ И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;

²¹ при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.

²² Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.

²³ По-славен бе от тридесетте, но не достигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.

²⁴ Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; също бяха и Елханан, син на Додо от Витлеем;

²⁵ Сама ародецът; Елика ародецът:

²⁶ Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;

²⁷ Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;

²⁸ Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;

²⁹ Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;

³⁰ Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;

³¹ Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;

³² Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;

³³ Сама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар;

³⁴ Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;

³⁵ Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;

³⁶ Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;

³⁷ Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът;

³⁸ Ирас етерецът; Гарив етерецът;

³⁹ Урия хетеецът: всичко, тридесет и седем души.

¹ Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

² Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.

³ А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?

⁴ Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската. И така Иоав и началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.

⁵ Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.

⁶ После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;

⁷ тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.

⁸ И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.

⁹ И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

¹⁰ И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

¹¹ И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:

¹² Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

¹³ Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести това; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

¹⁴ И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна.

¹⁵ И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

¹⁶ А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

¹⁷ И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

¹⁸ В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

¹⁹ И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.

²⁰ И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята.

²¹ Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.

²² А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;

²³ всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе.

²⁴ А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.

²⁵ И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.