1
И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2
Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4
Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5
но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6
а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7
И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8
Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9
Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10
И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11
А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12
И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15
Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
