1
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8
Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11
Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17
Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
