Средата, сърцевината, същността на Бога е любовта. Тази божествена любов е трансцендентното "нещо", което задвижва, създава и поддържа всичко - всички неща, които съществуват на всички нива на съществуване.
Любовта иска да работи, да тече, да създава щастие. Как го прави? Чрез мъдрост. Силата на божествената любов може да бъде формирана и ултимирана, като се действа чрез божествената мъдрост.
Съществува брак между двете - божествената любов и божествената мъдрост. Сведенборг ги нарича с латински термини Esse и Existere, преведени приблизително на български като Същност и Съществуване.
Това съединение или брак е в самата сърцевина на всичко. То е представено в последователните степени на сътворението, до физическата вселена, и в живота на земята. В нашите умове има любов и има мъдрост. Ако обединим добрата си любов с мъдрото мислене, тогава сме в състояние да създадем и щастие, всеки по своя уникален начин.
