272. Към споменатите дотук причини, поради които ангелите могат да приемат толкова мъдрост, трябва да се добави още една, най-важна на Небето: че за тях е неприсъща любов към себе си. Колкото повече някому е неприсъща любов към самия себе си, толкова повече той може да узнае за Божественото. Тъкмо тази любов заключва вътрешните начала за Господ и за Небето, а разкрива само външните начала [на индивида] и ги обръща към него самия. Ето защо всички, при които господства любовта към себе си, пребивават в мрак относно Небето, колкото и да са в светлина относно света. При ангелите обаче е обратното: понеже тази любов [към себе си самия] им е неприсъща, те пребивават в светлината на мъдростта; онези небесни любови, в които те се намират (каквито са любовта в Господ и обичта към ближния), отварят техните вътрешни начала, тъй като идват от Господ и в тях е Сам Господ. Че тези форми на любов създават Небето изобщо, и формират Небето при всеки един, виж по-горе (гл. 13-19). Тъй като небесните любови отварят вътрешните начала за Господ, то и всички ангели обръщат лицата си към Господ (гл. 142): именно любовта в духовния свят обръща вътрешните начала на всеки към себе си, а онова, което обръща към себе си вътрешните начала, обръща към себе си също лицето, защото лицето там действа ведно с вътрешните начала, и дори е тяхната външна форма. Понеже обръща към себе си вътрешните начала и лицата, любовта също се свързва с тях, защото любовта е духовна връзка; ето защо тя споделя с тях онова, което и принадлежи. Мъдростта на ангелите произтича от това обръщане, а после от връзката и от споделянето. За това, че всяка връзка в духовния свят става според обръщането, виж по-горе (гл. 255).
