⁵² Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

⁵³ Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

⁵⁴ Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁵⁵ Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

⁵⁶ Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

⁵⁷ Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

⁵⁸ Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

⁵⁹ Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

⁶⁰ И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

⁶¹ Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

⁶² Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

⁶³ Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

⁶⁴ Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

⁶⁵ И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

⁶⁶ Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

⁶⁷ За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

⁶⁸ Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

⁶⁹ и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

⁷⁰ Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

⁷¹ А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

¹ След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

² А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

³ Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

⁴ защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

⁵ (Защото нито братята Му вярваха в Него).

⁶ А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

⁷ Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

⁸ Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

⁹ И като им рече това, остана си в Галилея.

¹⁰ А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

¹¹ Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

¹² И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

¹³ Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

¹⁴ Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

¹⁵ Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

¹⁶ Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁷ Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

¹⁸ Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

¹⁹ Не даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

²⁰ Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

²¹ Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.

²² Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

²³ Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

²⁴ Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

²⁵ Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

²⁶ Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

²⁷ Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

²⁸ Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

²⁹ Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

³⁰ И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

³¹ Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

³² Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

³³ Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

³⁴ Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

³⁵ На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

³⁶ Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

³⁷ А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

³⁸ Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

³⁹ А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

⁴⁰ За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

⁴¹ Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

⁴² Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

⁴³ И така възникна раздор между народа за Него.

⁴⁴ И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

⁴⁵ Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

⁴⁶ Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].

⁴⁷ А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

⁴⁸ Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

⁴⁹ Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

⁵⁰ Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

⁵¹ Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

⁵² Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

⁵³ И всеки отиде у дома си.

¹ А Исус отиде на Елеонския хълм.

² И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

³ И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

⁴ Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

⁵ А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

⁶ И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

⁷ Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.

⁸ И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

⁹ А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

¹⁰ И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

¹¹ И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

¹² Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

¹³ Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

¹⁴ Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

¹⁵ Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

¹⁶ И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, Който Ме е изпратил.

¹⁷ И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

¹⁸ Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

¹⁹ Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

²⁰ Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.