¹ (По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,

² Юда стана светилище на Бога, Израил Негово владение.

³ Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;

⁴ Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.

⁵ Що ти стана, море, та си побягнало? На тебе Иордане, та си се върнал назад?

⁶ На вас планини, та се разиграхте като овни? На вас хълмове - като агнета?

⁷ Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,

⁸ Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.

¹ (По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.

² (10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?

³ (11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.

⁴ (12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.

⁵ (13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;

⁶ (14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;

⁷ (15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.

⁸ (16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.

⁹ (17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.

¹⁰ (18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.

¹¹ (19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.

¹² (20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.

¹³ (21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.

¹⁴ (22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.

¹⁵ (23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.

¹⁶ (24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,

¹⁷ (25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието;

¹⁸ (26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.

¹ (По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;

² Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще Го призовавам догдето съм жив.

³ Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.

⁴ Тогава призовах името Господно, и Го помолих: О Господи, избави душата ми.

⁵ Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.

⁶ Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.

⁷ Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.

⁸ Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,

⁹ Затова ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)

¹⁰ (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.

¹¹ (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.

¹² (3)Що да въздам Господу За всичките Му благодеяния към мене?

¹³ (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;

¹⁴ (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.

¹⁵ (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.

¹⁶ (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.

¹⁷ (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.

¹⁸ (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,

¹⁹ (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.

¹ (По слав. 116). Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;

² Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна трае до века. Алилуия.

¹ (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.

² Нека каже сега Израил, Че Неговата милост трае до века.

³ Нека каже сега Аароновият дом, Че Неговата милост трае до века.

⁴ Нека кажат сега ония, които се боят от Господа, Че Неговата милост трае до века.

⁵ В притеснението си призовах Господа; Господ ме послуша и ме постави на широко място.

⁶ Господ е откъм мене; няма да се убоя; Що може да ми стори човек?

⁷ Господ е откъм мене между помощниците ми; Затова ще видя повалянето на ненавистниците си.

⁸ По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на човека.

⁹ По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на князе.