1
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2
И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4
и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5
Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6
А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
7
Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9
И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11
И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12
Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13
А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14
Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15
Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?
16
Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
