¹ А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

² И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

³ А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

⁴ Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

⁵ и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

⁶ А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

⁷ Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

⁸ Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

⁹ Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

¹⁰ И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

¹¹ И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.

¹² И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

¹³ Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

¹⁴ Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

¹⁵ Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

¹⁶ Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

¹⁷ Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

¹⁸ И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.

¹⁹ А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

²⁰ И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

²¹ Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна.

²² А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

²³ Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна.

²⁴ Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

²⁵ И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

²⁶ И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?

²⁷ Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

²⁸ нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

²⁹ Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

³⁰ И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; обаче, защо си откраднал боговете ми?

³¹ А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.

³² У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

³³ И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

³⁴ А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

³⁵ И Рахил рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

³⁶ Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

³⁷ Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

³⁸ Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

³⁹ Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било че се открадне деня или нощя.

⁴⁰ Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

⁴¹ Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

⁴² Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

⁴³ А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

⁴⁴ Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

⁴⁵ Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

⁴⁶ Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

⁴⁷ Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}.

⁴⁸ И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад

⁴⁹ и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

⁵⁰ Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

⁵¹ Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе,

⁵² тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

⁵³ Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

⁵⁴ Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

⁵⁵ И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

¹ Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

² А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

³ И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

⁴ и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

⁵ придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

⁶ А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

⁷ А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

⁸ Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

⁹ Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

¹⁰ не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

¹¹ Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

¹² А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

¹³ Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

¹⁴ двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

¹⁵ тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

¹⁶ и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

¹⁷ На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

¹⁸ Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

¹⁹ Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

²⁰ и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

²¹ И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

²² А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

²³ Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

²⁴ А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

²⁵ който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

²⁶ Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

²⁷ А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

²⁸ А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

²⁹ А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

³⁰ И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

³¹ Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

³² Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

¹ След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

² Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

³ А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

⁴ И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

⁵ И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.

⁶ Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

⁷ Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

⁸ Тогава рече Исав: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

⁹ А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

¹⁰ Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

¹¹ Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

¹² Тогава рече Исав: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

¹³ Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

¹⁴ Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

¹⁵ А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.

¹⁶ И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

¹⁷ А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, или кошари.}.

¹⁸ И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

¹⁹ И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

²⁰ Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.

¹ А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

² А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

³ И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

⁴ И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

⁵ А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

⁶ Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

⁷ А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

⁸ И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

⁹ И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

¹⁰ Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

¹¹ Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

¹² Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

¹³ А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

¹⁴ Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

¹⁵ Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

¹⁶ тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

¹⁷ Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

¹⁸ И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

¹⁹ Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

²⁰ Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

²¹ Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

²² Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

²³ Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

²⁴ Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

²⁵ А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

²⁶ Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

²⁷ Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

²⁸ Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

²⁹ и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

³⁰ Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

³¹ А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

¹ След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

² Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

³ и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

⁴ И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

⁵ След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

⁶ И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

⁷ И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

⁸ По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}.

⁹ И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

¹⁰ Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

¹¹ Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

¹² и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

¹³ Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

¹⁴ И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

¹⁵ И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

¹⁶ След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

¹⁷ А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

¹⁸ А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}.

¹⁹ Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

²⁰ И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

²¹ Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

²² И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:

²³ синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

²⁴ синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

²⁵ а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

²⁶ и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

²⁷ После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

²⁸ И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

²⁹ И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.