1
Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
2
Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
3
И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
4
Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5
Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
6
За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
7
така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
8
Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
9
Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
10
А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
11
да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
12
А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,
13
духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14
Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
15
Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
16
На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?
17
Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
