Наистина е хубаво да бъдеш обичан. Спомняте ли си, когато баща ви разрошваше косата ви или мама ви четеше приказка, докато се свивахте до нея? Или когато сладката ви дъщеря ви се усмихваше? Ние обичаме тази входяща любов. Това е толкова хубаво чувство.
И... ние също се нуждаем от изходяща любов. Чували сте старата поговорка: "По-добре е да дадеш, отколкото да получиш". Страхотно чувство е да можеш да обичаш някой друг и да се опитваш да го направиш щастлив. Какви са корените на тази нужда? Дали тя идва от духовен произход? Така че... извадете Библията и нека да я разгледаме! "Прави ли" Господ любов, която излиза извън рамките на света? Псалм 23 е добро място за търсене:
"Наистина, благост и милосърдие ще ме следват през всичките дни на живота ми; И ще живея в дома на Йехова до века."(Псалми 23:6)
Ето още един хубав откъс, показващ нежността на Господната любов - от историята, когато хората водят деца, за да видят Исус:
"Той ги взе на ръце и ги благослови, като положи ръцете Си върху тях.Марко 10:16)
Този пасаж от Матей също илюстрира този въпрос:
"И тъй, ако вие, бидейки зли, умеете да давате добри дарове на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добрини на ония, които Го молят?"(Матей 7:11)
Ето още един добър пример:
"Възлюбени, нека се обичаме един друг; защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, той не познава Бога; защото Бог е любов."(1 Йоан 4:7-8)
И още една - още една, която е дълбоко вкоренена в нашата култура:"Нова заповед ви давам, да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг."(Йоан 13:34)
Когато съберем подобни пасажи и се замислим, изглежда съвсем ясно, че Бог е изворът на любовта. В Своята същност Той е самата любов. И любовта тече.
Ето един интересен откъс от едно от богословските съчинения на Сведенборг:"...има три неща, които съставляват същността на Неговата любов, а именно: да обича другите..., да желае да бъде едно с тях и да ги прави щастливи... (Истинската християнска религия 43)
Ако любовта е такава за Бога, такава ли е и за нас? Това би било логично. В Словото, още в първата глава, в историята за сътворението има следното:"И рече Бог: да направим човека по Наш образ, по Наше подобие" (Битие 1:26),
и в стих 27 това "правене" е извършено... и след това в стих 31:"И видя Бог всичко, което беше направил, и ето, беше много добро."И така, като сплетем тази теза, получаваме следното: 1) Бог е пълен с любов. В известен смисъл Той Е любов.
2) Той обича другите извън Себе Си (изходяща любов), като иска да се съедини с тях и да им помогне да бъдат щастливи.
3) А ние сме създадени по Негов образ и подобие. Малко чудно, че изходящата любов е толкова важна за нас.
