267. Ангелите могат да приемат толкова мъдрост, защото техните вътрешни начала са отворени, както и защото мъдростта, подобно на всяко съвършенство, се разраства към вътрешните начала според тяхната отвореност. Във всеки ангел има три степени на живот, които съответстват на трите небеса (виж гл. 29-40); ангелите, у които е отворена първата степен, са в първото или крайното небе; онези, при които е отворена втората слепен, са във второто или средното небе; докато ангелите, при който е отворена третата степен, са в третото или вътрешното небе. Мъдростта на ангелите се разпредели според тези степени; от тук, мъдростта на ангелите от вътрешното небе превъзхожда несравнимо мъдростта на ангелите от средното небе, която пък многократно превъзхожда мъдростта на ангелите от последното небе (виж по-горе гл. 209-210); какво са степените, може да се види по-горе (гл. 38). Тази разлика произтича от там, че във висшата степен мъдростта се състои от единични положения, а в нисшата степен е обща и общите начала съдържат единичностите. Единичните положения се отнасят към общите начала така, както хиляди или десетки хиляди към едно; също така се съотнася мъдростта на ангелите от висшите небеса спрямо мъдростта на ангелите от нисшите небеса. Но тяхната мъдрост по същия начин превъзхожда и човешката мъдрост. Човекът обитава в телесното и неговата сетивност, а пък човешката телесна сетивност заема най-нисшето равнище. От тук става ясно каква е мъдростта на онези, които мислят според сетивното и се наричат чувствени натури - без съмнение на тях не е присъща никаква мъдрост, а единствено наука. Съвсем иначе е при хората, чиито мисли се издигат над сетивното, и още повече при онези, чиито вътрешни начала са отворени за небесната светлина.
