Истинската вяра и неуместните красиви понятия

Од страна на Jared Buss (машина преведена во Български)
     
Jesus raises Jairus's daughter.

Когато нещата се объркат, било то в личния ни живот или в света около нас, религията може да започне да изглежда без значение. Или може би е по-точно да се каже, че тя започва да изглежда като безполезна надежда. Тя ни се струва като багаж, който вече няма защо да носим със себе си. Религиозните учения могат да започнат да изглеждат като безсмислени идеали, а религиозните практики - като безсмислени. Можем да погледнем бъркотиите в живота си и да си кажем: "Моите идеали не спряха това да се случи". Или можем да видим трагедията и хаоса в новините и да си кажем: "Как ходенето на църква ще промени това?".

Но цялото това мислене е обърнато назад. Религията не е лукс. Тя не е нещо, с което украсяваме живота си, за да засвидетелстваме, че животът ни върви чудесно. Тя не е красиво нещо, което правим, защото сме красиви хора. Ако религията е това, което трябва да бъде, тогава тя става толкова по-актуална, колкото повече се разпадат нещата.

Най-яркото доказателство за това е добре известното изявление на Господ: "Не дойдох да призова праведните, а грешниците към покаяние" (Матей 9:13; Марко 2:17). Хората толкова лесно се увличат от идеята, че религията е за праведници, но Господ казва "не е така". И добре, че е така - защото къде са тези праведници? Той е дошъл тук за грешниците. Той е дошъл на земята за хората, които са създали бъркотия в живота си - не за да ги поздрави, а за да им помогне. За да ги спаси.

Ето защо в Словото има толкова много трудни учения. Господ ни казва как да водим духовни битки - как да избягваме злините, които откриваме в себе си. Ако очакваме религията да бъде красиво украшение за красиви хора, тези учения са стряскащи. Те са малко като курс по първа помощ. Кой иска да прекарва време в размисли за наранявания? Ако животът беше просто един съботен следобед в креслото, нямаше да има нужда да мислим за такива неща. Стойността на обучението по първа помощ се усеща, когато нещо се обърка. По същия начин, ако вярваме, че нищо особено не е наред с нищо и никого, е трудно да разберем защо Господ има да каже толкова много за покаянието. Но ако злото е реално, всичко придобива смисъл. Това лошо нещо е онова, от което Той се опитва да ни спаси. Ето защо Той ни казва толкова много пъти, че се нуждаем от Него - нуждаем се от Неговата сила. "Дори юношите ще отслабнат и ще се изморят, и младежите съвсем ще паднат, но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си" (Исая 40:30, 31).

Нищо от това не означава, че трябва да гледаме негативно на живота. Словото не е там просто за да ни научи, че трудните времена са реални и че трябва да се спасяваме. Посланието на Словото е, че Господ може да ни даде радост въпреки трудните неща - въпреки злото - ако Му позволим. Той казва: "Затова сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме" (Йоан 16:22). Това не е просто някакъв високопарен идеал. Той е много по-силен от идеята, че животът трябва да е красив. Ако Господ е "истински", когато говори за суровите и болезнени неща - за самотата и загубата - тогава може би е "истински" и когато обещава, че може да ни утеши.

Голяма част от света сякаш вярва, че религията е все по-незначителна. Изглежда, че светът казва, че религията не ни е излекувала от нищо, така че тя е мъртва тежест, от която човешката раса може да се освободи. Но това е обратното. Ученията на Словото са актуални, защото светът се нуждае от изцеление. Това изцеление не е само нещо, което можем да потърсим за себе си - то е нещо, което можем да споделим, ако имаме смелостта. Когато го правим, не споделяме един малък щастлив идеал. Не трябва да посочваме религията като нещо, което е просто "интересно". Говорим за най-реалните неща в живота - за борбата и скръбта и за радостта, която ще ги надмине.