¹ Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

² Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

³ Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

⁴ Но ако домашните са малцина за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

⁵ Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

⁶ И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.

⁷ После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

⁸ През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

⁹ Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

¹⁰ И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

¹¹ И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване.

¹² Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

¹³ И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

¹⁴ Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

¹⁵ Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

¹⁶ На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

¹⁷ Да пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

¹⁸ От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

¹⁹ Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

²⁰ Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

²¹ Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

²² После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

²³ Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

²⁴ И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

²⁵ Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

²⁶ И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

²⁷ Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

²⁸ И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

²⁹ И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

³⁰ И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

³¹ И повика Моисея и Аарона още през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

³² подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

³³ Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

³⁴ И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

³⁵ А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

³⁶ и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

³⁷ Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

³⁸ Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

³⁹ А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

⁴⁰ А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

⁴¹ И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

⁴² Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

⁴³ И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

⁴⁴ обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

⁴⁵ Никой пришелец или наемник да не яде от нея.

⁴⁶ В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

⁴⁷ Цялото общество израилтяни ще я пазят.

⁴⁸ И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

⁴⁹ Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

⁵⁰ И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

⁵¹ И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

¹ Господ говори още на Моисея казвайки:

² Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.

³ Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно.

⁴ Вие излизате днес в месец Авив.

⁵ И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.

⁶ Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.

⁷ Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.

⁸ И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: Това правя поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

⁹ Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.

¹⁰ Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.

¹¹ А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,

¹² тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа.

¹³ А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

¹⁴ После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;

¹⁵ понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам.

¹⁶ Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.

¹⁷ А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.

¹⁸ Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

¹⁹ И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.

²⁰ И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.

²¹ И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

²² Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

¹ Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

² Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

³ Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.

⁴ И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израилтяните сториха така.

⁵ А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?

⁶ Затова, Фараон впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;

⁷ взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.

⁸ И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),

⁹ и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

¹⁰ А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

¹¹ И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?

¹² Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

¹³ А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

¹⁴ Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

¹⁵ Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.

¹⁶ А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.

¹⁷ И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

¹⁸ И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

¹⁹ Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,

²⁰ и дойде между Египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.