В наши дни е популярно да се смята, че науката е заменила религията и че тя вече е остаряла и може да бъде изоставена.
Тъй като вече разбираме астрофизиката и квантовата механика, генетиката и бактериите, не е необходимо да приписваме гръмотевиците и светкавиците на Зевс или Тор, а болестите - на Божията воля. Добре, достатъчно справедливо.
Но тогава, в нашата съвременна световна култура, изглежда, сме доста щастливи да избягваме да мислим за наистина големите въпроси, като например "Откъде е дошла Вселената?" и "Има ли смисъл, цел животът?".
От науката знаем, че не можем да усетим или измерим всичко, което съществува. Знаем, че непрекъснато откриваме нови неща. Би било наистина късогледо - и ненаучно - да заключим, че нещата, които не можем да усетим със сегашните ни инструменти, или не съществуват, или не са важни.
С напредването на човешкото разбиране не смятаме, че между истинската религия и истинската наука в крайна сметка ще възникне някакъв конфликт. Ако науката е наборът от методи, от които се нуждаем, за да разберем физическата вселена, а религията е наборът от методи, от които се нуждаем, за да разберем съответната духовна вселена, тогава е правдоподобно поне това, че те са допълващи се инструментариуми за допълващи се равнища на съществуване или съзнание.