²⁶ И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото кой е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

²⁷ И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ще се направи на мъжа, който би го поразил.

²⁸ А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

²⁹ И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?

³⁰ И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.

³¹ И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.

³² И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.

³³ Но Саул каза на Давида: Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

³⁴ А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,

³⁵ аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.

³⁶ Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

³⁷ Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди; и Господ да бъде с тебе.

³⁸ Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.

³⁹ И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия оръжия, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.

⁴⁰ И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.

⁴¹ И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.

⁴² И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.

⁴³ И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.

⁴⁴ Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.

⁴⁵ А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

⁴⁶ Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,

⁴⁷ и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.

⁴⁸ И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.

⁴⁹ И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му, така щото камъкът се заби в челото му; и той падна по лицето си на земята.

⁵⁰ Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;

⁵¹ затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.

⁵² Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

⁵³ А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

⁵⁴ И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.

⁵⁵ А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

⁵⁶ И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.

⁵⁷ И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.

⁵⁸ И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.

¹ И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

² И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

³ Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

⁴ Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

⁵ И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

⁶ А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

⁷ И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

⁸ А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

⁹ И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.

¹⁰ И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

¹¹ И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

¹² И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

¹³ Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

¹⁴ И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

¹⁵ Затова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

¹⁶ А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

¹⁷ Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

¹⁸ И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

¹⁹ Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

²⁰ А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

²¹ И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

²² И Саул заповяда на слугите си, казвайки: Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

²³ И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

²⁴ И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

²⁵ А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

²⁶ А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни,

²⁷ Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

²⁸ И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

²⁹ И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

³⁰ И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

¹ Между това Саул каза на сина си Ионатана и на всичките си служители да убият Давида.

² Но Сауловият син Ионатан се радваше много на Давида, казвайки: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се;

³ а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, гдето ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя.

⁴ И Ионатан говори добре за Давида на баща си Саула, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давида; понеже не ти е съгрешил, и делата му са били много полезни за тебе;

⁵ защото изложи живота си на опасност та уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо, прочее, искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давида без причина?

⁶ И Саул послуша Ионатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: Давид няма да бъде убит.

⁷ Тогава Ионатан повика Давида и му извести всичко това. И Ионатан доведе Давида при Саула; и той стоеше пред него както по-напред.

⁸ И пак избухна война; и Давид излезе та се би с филистимците, и порази ги с голямо клане, и те бягаха пред него.

⁹ А злият дух от Господа дойде върху Саула като седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си.

¹⁰ И Саул поиска да закове Давида с копието до стената; но той се отклони от Сауловото присъствие, и Саул удари копието в стената; а Давид побягна та се избави през оная нощ.

¹¹ Тогава Саул изпрати човеци в дома на Давида, за да го дебнат и да го убият на утринта; а Михала, жената на Давида, му извести, казвайки: Ако не избавиш живота си тая нощ, утре ще бъдеш убит.

¹² И Михала спусна Давида през прозореца; и той отиде, побягна и се избави.

¹³ Тогава Михала взе един домашен идол та го положи на леглото; тури под главата му възглавница от козина, и покри го с дреха.

¹⁴ И когато Саул прати човеци, за да хванат Давида, тя рече: Болен е.

¹⁵ Но Саул пак прати човеците, за да видят Давида, и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия.

¹⁶ А когато влязоха човеците, ето домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.

¹⁷ И Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така, и пусна врага ми та се отърва? И Михала отговори на Саула: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия?

¹⁸ Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко, що му беше сторил Саул. Тогава той и Самуил отидоха та седяха в Навиот.

¹⁹ След това, известиха на Саула, казвайки: Ето, Давид е в Навиот у Рама.

²⁰ И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.

²¹ И като се извести това на Саула, той прати още човеци; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те пророкуваха.

²² Тогава и сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита казвайки: Где са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот у Рама.

²³ И отиде там към Навиот у Рама; и Божият Дух дойде и на него, та като вървеше по пътя пророкуваше, докато стигна в Навиот у Рама.

²⁴ Съблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?