¹ Ето потомството на Исава, който е Едом.

² Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон;

³ и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота.

⁴ Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила.

⁵ А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.

⁶ А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова.

⁷ Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им.

⁸ И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.

⁹ Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна;

¹⁰ ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.

¹¹ А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.

¹² А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада.

¹³ И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

¹⁴ И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея.

¹⁵ Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез.

¹⁶ Главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада.

¹⁷ И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

¹⁸ И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.

¹⁹ Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им.

²⁰ Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,

²¹ Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя.

²² А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.

²³ А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.

²⁴ И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона.

²⁵ И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.

²⁶ И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан.

²⁷ Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан.

²⁸ Ето синовете на Дисана: Уз и Аран.

²⁹ Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана.

³⁰ Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.

³¹ Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните.

³² Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава.

³³ Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора.

³⁴ Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците.

³⁵ Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.

³⁶ Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека.

³⁷ Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат {Еврейски: реката.}.

³⁸ Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора.

³⁹ Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука.

⁴⁰ Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,

⁴¹ главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон,

⁴² главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,

⁴³ главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

¹ А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

² Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

³ А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

⁴ Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

⁵ А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

⁶ Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

⁷ Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

⁸ А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

⁹ А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

¹⁰ Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

¹¹ И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

¹² А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

¹³ Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

¹⁴ И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

¹⁵ И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

¹⁶ А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.

¹⁷ И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

¹⁸ А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

¹⁹ Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

²⁰ Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

²¹ Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

²² Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

²³ И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

²⁴ Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

²⁵ После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

²⁶ Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

²⁷ Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

²⁸ И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

²⁹ А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

³⁰ И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

³¹ Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

³² изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

³³ И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

³⁴ И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

³⁵ И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

³⁶ А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

¹ По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

² И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

³ И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

⁴ И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

⁵ Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

⁶ След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

⁷ А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

⁸ Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

⁹ Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

¹⁰ А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

¹¹ Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

¹² След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

¹³ И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

¹⁴ Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

¹⁵ А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

¹⁶ Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

¹⁷ А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

¹⁸ Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

¹⁹ После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

²⁰ А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

²¹ Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

²² И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

²³ И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

²⁴ Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

²⁵ А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

²⁶ И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

²⁷ И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

²⁸ И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

²⁹ А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}.

³⁰ После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

¹ А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

² И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

³ И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

⁴ Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

⁵ И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

⁶ А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

⁷ И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

⁸ Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

⁹ в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

¹⁰ И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

¹¹ А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

¹² тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

¹³ А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

¹⁴ тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

¹⁵ А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

¹⁶ И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

¹⁷ И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

¹⁸ но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

¹⁹ Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

²⁰ И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

²¹ Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

²² Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

²³ Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

¹ След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар.

² Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите -

³ тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен.

⁴ А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.

⁵ И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

⁶ И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,

⁷ попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес?

⁸ А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.

⁹ Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене;

¹⁰ и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.

¹¹ А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка.

¹² И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

¹³ След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.

¹⁴ Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом.

¹⁵ Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма.

¹⁶ Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми:

¹⁷ в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.

¹⁸ А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни.

¹⁹ След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.

²⁰ След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:

²¹ Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;

²² а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал сънищата им.

²³ А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.