534. Веднъж ми се показа пътят, който води към Небето и към Ада; беше широк път, насочен наляво или на север; виждаха се много духове, които вървяха по пътя, но надалеч се виждаше огромен камък, при който широкият път свършваше; от този камък тръгваха два пътя: единият водеше наляво, а другият водеше в обратната посока, надясно. Пътят наляво беше тесен и сякаш малък проход, като водеше от запад на юг, което значи, към небесната светлина. Що се отнася пък до пътя надясно, той беше широк и просторен, като водеше право надолу - към Ада. Първо видях как всичките вървяха по големия път до големия камък на разклона, но, стигайки дотам, се разделяха: добрите тръгваха наляво и поемаха по тесния път, който водеше към Небето; злите обаче дори не виждаха камъка, спъваха се и падаха, а щом се изправяха, хукваха по широкия път надясно, който водеше към Ада. После ми беше обяснено какво означава всичко това: че първият път, широкият, по който едновременно вървяха и добри, и лоши, говорейки помежду си като приятели, без да личи никаква външна разлика между тях, изобразява онези, които външно живеят по еднакъв начин искрено и почтено, не се различават на вид; чрез камъка на кръстопът или ъгловия камък, който спъва злите и ги кара да побягнат по пътя към Ада, се представя Божията истина, отречена от онези, които са се насочили към Ада, като в по — висш смисъл камъкът обозначава Богочовешкостта на Господ онези, които признаваха Божията истина и същевременно Божествеността на Господ, поемаха по пътя, който водеше към Небето. От това отново става ясно, че зли и добри външно водят един и същи живот, или че вървял по един и същи път, първите също така лесно като вторите; все пак онези, които признават Божественото в сърцето си, най-вече онези от Църквата, които признават Божествеността на Господ, се отвеждат към Небето, а онези, които не я признават, се отпращат към Ада. Мислите на човека, които произлизат от намерението или [от] волята, биват изобразявани в другия живот чрез пътища, които се появяват там точно според мислите на намеренията и всеки човек върви назад — напред според своите мисли, които произлизат от намерението. Ето защо, какви са духовете и какви са техните мисли, може да се узнае от пътищата им; от което става ясно какво значат думите на Господ: „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират" (Матей 7:13-14). Пътят, който води към живота, е тесен не затова, защото е труден, а затова, защото, както е казано, малцина са онези, които го намират. Чрез ъгловия камък, където широкият общ път свършва и след който се виждат два пътя, водещи в противоположни посоки, се изяснява какво значат думите на Господ: „Тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла”? Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие" (Лука 20:17-18). Камъкът означава Божията истина; Камъкът на Израил е Господ като Богочовек; зидарите пък са Църквата; главата на ъгъла е разклонът; падането и разбиването са отричането и погиването.
