²¹ И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²² Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²³ И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

²⁴ По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.

²⁵ Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

²⁶ Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

²⁷ Те не разбраха, че им говореше за Отца.

²⁸ Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

²⁹ И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

³⁰ Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

³¹ Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

³² и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

³³ Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

³⁴ Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

³⁵ А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

³⁶ Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

³⁷ Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

³⁸ Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

³⁹ Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

⁴⁰ А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

⁴¹ Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

⁴² Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

⁴³ Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

⁴⁴ Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

⁴⁵ А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

⁴⁶ Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

⁴⁷ Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

⁴⁸ Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

⁴⁹ Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

⁵⁰ Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

⁵¹ Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

⁵² Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

⁵³ Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

⁵⁴ Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

⁵⁵ и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

⁵⁶ Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

⁵⁷ Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

⁵⁸ Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

⁵⁹ Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].

¹ И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.

² И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?

³ Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

⁴ Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

⁵ Когато съм в света, светлина съм на света.

⁶ Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;

⁷ и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.

⁸ А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?

⁹ Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.

¹⁰ Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?

¹¹ Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.

¹² Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.

¹³ Завеждат при фарисеите някогашния слепец.

¹⁴ А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.

¹⁵ И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.

¹⁶ Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.

¹⁷ Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.

¹⁸ Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,

¹⁹ та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?

²⁰ Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;

²¹ а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.

²² Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.

²³ По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.

²⁴ И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.

²⁵ А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.

²⁶ Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?

²⁷ Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

²⁸ Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

²⁹ Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

³⁰ Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но пак ми отвори очите.

³¹ Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.

³² А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.

³³ Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.

³⁴ Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}

³⁵ Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?

³⁶ Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?

³⁷ Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.

³⁸ А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.

³⁹ И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

⁴⁰ Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?

⁴¹ Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.

¹ Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

² А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

³ Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

⁴ Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

⁵ А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

⁶ Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

⁷ Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

⁸ Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

⁹ Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

¹⁰ Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

¹¹ Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

¹² Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

¹³ Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.

¹⁴ Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

¹⁵ също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

¹⁶ И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

¹⁷ Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

¹⁸ Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.