Цикълът на прошката

Nga Jared Buss (makinë e përkthyer në Български)
  
heart

Какво означава да помолим Господ за прошка?

Винаги ли Той ни прощава? Автоматично ли ни прощава? Ако е така, тогава защо да питаме? И наистина, какво означава да бъдеш простен от Него?

Нека погледнем какво казва Библията за това.

Едно от нещата е, че ни е казано да търсим прошка от Господ. Ето два примерни пасажа:

- "Тогава свещеникът да го изгори на олтара, според приносите, които се правят с огън на Господа. Така свещеникът ще направи умилостивение за греха му, който е извършил, и той ще му бъде простен." (Левит 4:35)

- "По този начин, моля.... И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници." (Матей 6:9-12)

Второ, съвсем ясно е, че трябва да простим, за да ни бъде простено:

- "Защото, ако вие простите на хората съгрешенията им, и вашият небесен Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на хората съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения". (Матей 6:14, 15)

- "И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато не плати всичко, което му се полагаше. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас от сърце не прости на брата си съгрешенията му." (Матей 18:34, 35)

- "Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъдени. Прощавайте и ще ви бъде простено." (Лука 6:37)

Трето, виждаме, че Господ е готов да прощава:

- "Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и изобилстваш с милост към всички, които Те призовават." (Псалми 86:5)

- "Затова ви казвам, че греховете й, които са много, са простени, защото тя много обичаше. А комуто малко е простено, той малко обича." (Лука 7:47)

- "И когато започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди талантаһттр://.... Тогава господарят на този слуга се смили, освободи го и му прости дълга." (Матей 18:24, 27)

- "И когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, там разпнаха Него и престъпниците - единия отдясно, а другия отляво. Тогава Исус каза: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". (Лука 23:33, 34)

Ето някои учения на Новата църква, които се основават на тези пасажи от Библията.

1. Господ не води счетоводна книга (което е добра новина за всички нас!). Вижте този откъс от "Истинската християнска религия":

"Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не държи дори един от тях срещу човека. Защото Господ казва: "Те не знаят какво вършат" (но това все пак не означава, че греховете са отменени); защото, когато Петър попитал колко пъти трябва да прости на брат си съгрешенията му, дали до седем пъти, Господ казал: "Не до седем пъти, казвам ти, а до седемдесет пъти по седем пъти", (Матей 18:21-22). Какво тогава няма да направи Господ?" (Истинската християнска религия 539)

2. Прощаването е процес. Можете да си го представите като цикъл. Има два етапа: "готовност да простиш" и "идване да ти бъде простено". Това е добре описано в следните пасажи от две от богословските произведения на Сведенборг:

"Мнозинството в църквата смята, че опрощаването на греховете включва изтриването и измиването им, подобно на премахването на мръсотията с вода, и че след опрощаването хората ходят чисти и непорочни. Тази идея цари най-вече при онези, които приписват цялото спасение само на вярата. Но нека знаем, че ситуацията с опрощаването на греховете е съвсем различна от тази. Бидейки самото Милосърдие, Господ прощава греховете на всички. Въпреки това те не се прощават, ако човекът не се покае искрено, не се въздържа от злини и след това не води живот на вяра и милосърдие, като прави това до края на живота си. Когато това се случи, човекът получава духовен живот от Господ, наречен нов живот. Тогава, когато с този нов живот погледне към злините на предишния си живот, отвърне се от тях и се отврати от тях, злините му за първи път са простени. Защото сега човекът е поддържан в истините и формите на доброто от Господ и е въздържан от злините. Това показва какво представлява опрощението на греховете и че то не може да се осъществи нито за един час, нито за една година". (Arcana Coelestia 9014:3)

"Друга грешка на епохата е да се смята, че когато греховете са простени, те са и отхвърлениһттр://.... Когато обаче това твърдение се обърне, то се превръща в истина, а именно, че когато греховете са отхвърлени, те са и простени. Защото покаянието предхожда опрощението и освен покаяние няма опрощениеһттр://.... Господ прощава на всички хора греховете им. Той не обвинява и не вменява. Но Той все пак не може да отнеме тези грехове, освен в съответствие със законите на Своя Божествен промисъл". (Божествен промисъл 280)

3. Не е нужно да се молим за прошка. (Чакайте, какво?) Това е интересно. В Господната молитва, която Исус е преподал, ние МОЛИМ за прошка. Но прочетете този откъс от "Истинската християнска религия":

"Има две задължения, които се налагат на човека след самоанализ: молитва и изповед. Молитвата трябва да бъде, за да може Господ да се смили, да даде сила да се устои на злините, за които човек се е покаял, и да снабди със склонност и привързаност за правене на добро, тъй като без Него човек не може да направи нищо (Йоан 15:5)…. Има две причини, поради които не бива да се отправя молитва към Господ за опрощаване на греховете. Първо, защото греховете не се изтриват, а се отнемат; и това става, когато човек впоследствие се откаже от тях и започне нов живот. Защото около всяко зло има безброй копнежи, прикрепени като грозд; те не могат да бъдат премахнати в един миг, а само един след друг, когато човек се остави да бъде поправен и обновен. Втората причина е, че Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не задържа дори един от тях срещу човека." (Истинската християнска религия 539)

И така, за какво трябва да се молим? Въпросът е доста тънък. Това, което виждам в горния пасаж, е, че не е необходимо да се молим за прошка, сама по себе си, като част от процеса на покаяние, тъй като по време на този процес вече сме се молили за милост и сила да се справим по-добре. Това са нещата, за които всъщност молим, когато се молим за прошка. Да молим Господ да ни прости е действие според привидността. Това е полезно упражнение, поради което Господ го заповядва в буквата на Словото, но по-дълбоката истина е, че в Неговите очи никога не сме били нищо друго освен простени, а дали действително ще стигнем до прошка, зависи от нас, а не от Него.

В заключение...

Да бъдем простени от Бога винаги е включвало действие от наша страна. В Стария завет от хората се е изисквало да правят жертви. В Новия завет Исус изненадва хората, като ги учи, че трябва да прощават на другите - много пъти. И сега тук можем да видим, че нашата собствена (трудна) работа на покаяние е това, което също трябва да принесем, за да се затвори цикълът.

И така, изводът е, че има две нива на прошка от страна на Господ: нашето и Неговото. Господ винаги ни прощава. (Що се отнася до самия Него, ние никога не сме непростени.) Но ние всъщност не ставаме простени, докато не извършим своята част от процеса; именно това позволява на прошката да се движи по цикъла.

[Тази статия е адаптирана за използване тук от презентация на преподобния Джаред Бъс от ноември 2023 г.]