1. Божествената Любов и за Божествената Мъдрост
Ангелската Мъдрост за Божествената Любов
Част 1
Любовта е самият живот за човека. Човек знае, че Любовта съществува като понятие, но не познава каква е самата Любов. В разговорната реч любовта е това, за което обикновено казваме: „Този човек ме обича“, „Царят обича поданиците си, поданиците обичат своя цар“, „Мъжът обича жена си, майката обича детето си - и обратно“; или: „Този човек обича родината, сънародниците си, ближния“; както и за неодушевените предмети: „Този човек обича това и онова нещо“. Въпреки че толкова говорим за Любовта, едва разбираме какво всъщност представлява тя. И когато някой разсъждава за Любовта, без да има някаква ясна представа, той или казва, че Любовта не е някакво определено нещо, или - че е движеща сила, която можем да възприемем с очите, с ушите, с обонянието, с общуването. Такъв човек по никакъв начин не може да разбере, че всъщност Любовта е именно животът - и не само животът на тялото и на мислите като цяло, а и животът на всички изграждащи ги части.
Мъдрият човек може да разбере, ако някой му каже: „Ако ти отнемат чувството (affectio), което съответства на любовта, ще можеш ли да мислиш и да правиш нещо без любов; и когато охладнява чувството, съответстващо на любовта, не охладняват ли и мислите, думите и действията ти, а когато се възпламенява чувството ти, не се ли възпламеняват и те?“. Но мъдрият човек разбира всичко това не защото знае, че Любовта е животът на човека, а защото го вижда от опит.
