537. Но нека първо да кажа нещо за равновесието; известно е, че когато две сили действат взаимно една срещу друга, като при това едната сила оказва толкова съпротива и противодействие, колкото другата сила оказва натиск и въздействие, двете сили не дават никакъв резултат, защото са равни и взаимно се унищожават; тогава те могат да бъдат управлявани по произвола на трета, понеже, поради своето еднакво противодействие, двете сили губят цялата си мощ; тогава третата сила върши всичко, и то с такава лекота, сякаш изобщо няма никакво съпротивление. Такова е равновесието между . Небето и Ада, само че то не наподобява телесната борба на двама, чиито сили са еднакви, а представлява духовното равновесие между лъжата и истината и между злото и доброто. Адът постоянно диша лъжа от злото, а Небето постоянно диша истина от доброто; благодарение на това духовно равновесие човекът е свободен да мисли и да желае, понеже всичко, което човекът мисли и желае, се отнася било към злото и следователно лъжата, било към доброто и следователно истината. Когато човекът се намира в това равновесие, той е свободен да допуска или да приема било злото и лъжата, идващи от Ада, било доброто и истината, идващи от Небето; всеки се държи в равновесие от Господа, които управлява Небето и Ада в еднаква степен. Защо обаче човекът се удържа чрез равновесието в такава свобода, защо чрез Божията сила злото и лъжата не са му отнети и не са заменени с благо и истина, това ще се обясни по-нататък в съответната глава.
